До 30 май в Артгалерията на НДК в София може да се види юбилейната изложба на Стоян Илиев. В нея той показва както живописни платна, така и пластики от дърво. Това не е случайно – в Художествената академия той има късмета да учи при двама големи майстори: скулптура – при проф. Любомир Далчев, живопис – при проф. Дечко Узунов. В много от картините му в експозицията могат да се видят багри от традиционните народни тъкани, приказност от фолклора ни. И още: красиви женски образи, но и футуристични форми, плод на въображението му.
Аз съм отрасъл в едно китно село – Лиляк, край Търговище, но съм роден в Здравец – разказва той. – В този край има села с цветни имена: Божурище, Цветница. Израсъл съм с черги, престилки, с домашните тъкачни станове, с ковашките работилници. Това ми е детството, това е зарядът в човека, това е първият ми допир до творчеството. Разбира се, трябва да добавим и иконите в църквата, и репродукциите с портрети на възрожденци, просветители и т.н. Спомням си и един стар календар, който е от 1932 година, отпреди раждането ми. Той беше с прекрасни акварели на Константин Щъркелов. Всичко това ме заплени.
Стоян Илиев е роден през 1934 година. Работи в различни жанрове: живопис, графика, илюстрация, стенописи, дървена пластика. Има множество самостоятелни изложби и участия в колективни експозиции у нас и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Нов български университет, на галерии в областните градове и т.н. Стотици произведения на художника са в частни колекции у нас и в чужбина. Има отличия от български и международни изложби. Как би определил начина, по който рисува? Защо при него мирно съжителстват традиция и модерност?
Това е въпрос на възпитание и вътрешно изграждане – споделя той. – Сега има и много по-модерни художници. Аз съм модерен за моето време. След това идват и нови поколения, които откриват други неща и т.н. Сложно нещо е изкуството. Но как съм създавал моите неща – това е някакво вътрешно чувство, заряд, пластична култура, която е строго индивидуална. Аз виждам понякога, че не приличам на никого, но не знам във вашите очи как е.
В картините си, обърнати към традицията, Стоян Илиев нерядко влага и загадка за зрителя – да открие форми, които невинаги се виждат на пръв поглед: например прегръдка, целувка. А в модерните му платна е стаена динамика, която се усеща почти физически. За пластиките си от дърво художникът споделя: „страшен труд”. Безброй малки елементи, подчинени и свързани от неговата визия. Абстрактни форми, но съзвучни на картините около тях.
Отиваме на третия етаж в НДК. Там преди време художникът е поставил мащабна арт инсталация, наречена „Полюси”. В нея е нарисувал образите на множество известни наши художници и скулптори. Разпънал е и ризата си – като образ на Разпятието. Не знам дали хората могат да разберат каква мъка е изкуството – добавя той. – Правиш го и не знаеш какъв резултат ще има.
Снимки: Венета ПавловаДокументалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..