ЦИК реши да открие 168 секции в 35 държави, в които българските граждани в чужбина могат да гласуват на изборите за членове на Европейския парламент на 25 май 2014 г. Това научихме от специалния гост на Радио България Красимир Божанов – директор на Дирекция „Правна“ в Министерството на външните работи, председател на работната група за провеждането на изборите за Европейски парламент.

Голямото количество избирателни секции е предизвикателство както за българските власти и представителите на дипломатическите и консулските служби по места, така и за българските общности в чужбина. В новия Изборен кодекс е дадено широко място на българските организации по места в конкретната подготовка на избирателните секции. Затова потърсихме становището на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина: „Виждам едно ново начало в работата на държавата с българските организации по места. Има промяна в отношението и я приветстваме. Трябва взаимно да се учим, да свалим подозренията си едни към други и да прегърнем идеята за съвместна работа. Имаме моралното задължение тези избори да протекат добре и като избирателна активност, и като помощ на място. Призовавам българските организации по света да бъдат в помощ на нашите дипломатически представителства. Призовавам и българските дипломати да бъдат по-активни, да свалят преградите, да говорят с хората от позициите на партньори”.

„Вижда се промяната от гледна точка на взаимно доверие, е становището на Красимир Божанов. – Осъзнати са отговорностите на ЦИК, на възможностите и компетенциите на Министерството на външните работи и ролите на нашите посолства. Новите правила на Изборния кодекс предполагат улеснено образуване на секции извън страната, но това бе прието от законодателя в съчетание с новата роля на българските организации като партньор на българските посолства в процеса на намиране на подходящи помещения и оборудването им. Тези разпоредби бяха изпълнени със съдържание в държави като Франция, където организациите на българите оказаха пълно съдействие на българското посолство за сформирането на секциите и на секционните избирателни комисии. В други държави, обаче, новите правила бяха тълкувани като създаващи единствено задължения за българската държава. Например, в държава като Испания не само бяха образувани рекордните 43 секции, което постави посолството в Мадрид и генералното консулство в сериозно изпитание, но и в някои населени места българските представителства не срещнаха нужното съдействие дори от гледна точка на готовност за участие на български граждани като членове на избирателни комисии”.