„Спасявайки делото на Св .Св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност”… пише известният френски лингвист и специалист по български език проф. Роже Бернар.
Днес, дванадесет века след създаването на славянската писменост, ние продължаваме да празнуваме „знаците, които говорят”, какъвто е преводът на името „глаголица”. В IX век Константин-Кирил Философ с помощта на брат си Методий създава тази нова азбука, с която да се преведе Божието слово на славянски. През 863 година двамата братя са изпратени по молба на великоморавския княз Ростислав от византийския император Михаил III да покръстят западните славяни и да организират богослужение във Великоморавия. На новата азбука започват официално да се пишат държавни и религиозни документи и книги, да се служи и на славянски, освен на признатите дотогава еврейски, гръцки и латински. През 885 година папа Стефан VI издава була, с която забранява богослужението на славянски език. И през 886 г. учениците на Кирил и Методий са принудени да избягат в България, където делото им процъфтява. Създадени са две книжовни школи: Плисковско-Преславската и Охридската, в които се подготвят свещеници, превеждат се църковни съчинения, творят се оригинални произведения. Така България се превръща в люлка на славянската писменост и литература.
Всяка година на 24 май – празник на славянската писменост и на българската просвета и култура, тези исторически факти и събития придобиват емоционален и патриотичен смисъл за всеки българин. В обединителната сила на нашата азбука и култура е убедена и директорката на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” проф. Боряна Христова.
„Затова ми се струва, че доброволното идване на стотици и хиляди хора на 24 май тук, пред Националната библиотека, за да положат цветя пред паметника на Св. Св. Кирил и Методий и след това да влязат и разгледат изложбите, които предлагаме, е знак, че паметта на двамата братя и значението на делото им е дълбоко вкоренено в нашата национална памет и същност. Аз съм си позволила да проследя през вековете назад как се е почитала паметта на двамата братя през Средновековието, а и през Възраждането. След падането под османска власт официалното тържествено честване на делото им се възстановява през 1852 година, като се превръща в истински народен празник. След Освобождението на България 24 май е припознат като един от най-големите национални празници. През Възраждането нашите деди и прадеди са избрали тъкмо тези светци да представят България и българите пред света, въпреки че немалко народи са искали техни символи да бъдат именно братята Кирил и Методий. Нашите предци, така да се каже условно, са се преборили те да бъдат техни символи и трябва много да сме горди с това. Няма други личности, живели толкова отдавна, които да ни обединяват по този начин.”
Проф. Боряна Христова вече шестнадесета година е директор на най-голямото хранилище на българската просвета и книжовност. Тя е дъщеря на известният преподавател и автор на учебници по български език и литература проф. Розалина Новачкова. Любовта ѝ към словото се поражда от съвсем ранна детска възраст. Признава, че от петгодишна чете сама всичко, което ѝ попадне и днес определя себе си като „професионален читател”. Дълбоко убедена е, че библиотеката не е просто помещение за книги – то е начин на живот. „Да ползваш библиотеки, да се учиш, да се усъвършенстваш и да достигаш до информация, за да ставаш все по-добър в това, което правиш, за мен е огромно достижение на човека. Библиотеката е едно пространство, което всъщност ти помага да се срещнеш със самия себе си и със своите таланти, за да ги развиеш и умножиш” – посочва тя. Затова си пожелава да намери начин да бъде построена втората част от Националната библиотека, на гърба на сега действащата сграда. Защото смята, че именно библиотеката, носеща името на Светите братя Кирил и Методий, обявени от папа Йоан Павел ІІ за покровители на Европа, е едно от красивите лица на България пред света.
„Ние трябва да знаем, че големият подвиг на тези двама братя, особено на Св. Кирил Философ, е не само и не толкова съставянето на глаголическата азбука. Още повече, че тя много бързо бива заменена с кирилицата, създадена от Климент Охридски в края на ІХ век, за която считаме, че възниква в новата българска столица Преслав. Много важно е, че те са изковали един изключително богат книжовен език, на който да могат да се предадат всички философски концепции на Божието слово. Език, на който да може да се състави една изключителна литература. Защото малко след покръстването на България и идването на техните най-близки ученици тук възниква една много висока като стил стара българска литература, превърнала се в образец за други средновековни литератури. Така че големият подвиг на Св. Кирил е в това, че е бил наистина гениален филолог.”
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..