На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната ни. На този ден загива поетът Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. Като вдъхновен романтик, Ботев повтаря подвига на Байрон и Петьофи – посвещава живота си на свободата и го принася в жертва пред нейния олтар. През 1876 г., в разгара на Априлското въстание за независимост от Османската империя, великият поет организира на румънска територия чета от над 200 души. Поборниците влизат в ролята на мирни градинари и се качват на австрийския параход „Радецки” последователно от няколко румънски пристанища. После го превземат и слизат на българския бряг на Дунав близо до Козлодуй. Целта им е да вдигнат бунта и в Северозападна България.
Героичният поход на Ботев не получава достатъчно подкрепа от неподготвените местни жители. Много четници падат в неравните боеве с османската армия. Но една от целите му е изпълнена. Епизодът с кораба „Радецки”и трагичната съдба на четата става широко известен в Европа и насочва общественото внимание към съдбата на поробения български народ. Две години по-късно на европейската карта ще се появи свободното Княжество България.
За пръв път гибелта на Христо Ботев се отбелязва през 1876 г. в Румъния, където друг поборник – Стефан Стамболов, впоследствие виден български държавник, прави възпоменателно тържество. У нас, според някои данни, Денят на Ботев е честван неофициално за първи път през 1884 във Враца и Пловдив. Тогава Южна България все още е автономна област Източна Румелия в Османската империя, а Пловдив е нейна столица. Тази патриотична проява предшества един вдъхновен акт – Съединението на Източна Румелия и Княжество България през септември 1885 г.
Денят на Ботев е честван официално за първи път през 1901. През втората половина на ХХ век, при комунистическото управление,до 1988 той е отбелязван като Ден на Ботев и загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, както и в Отечествената война. При демократичните промени няколко пъти се променя названието на този празник. Тогава бяха поставени въпроси като например имало ли е наистина фашизъм в България. На 31 май 1993 Министерският съвет прие формулировка, която е достатъчно приемлива за всички: „Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България”. У нас, за съжаление, няма национално единство около близката ни история. Но поне названието на Ботевия ден вече 21 години остава незасегнато от политическите промени.
В брой 18 на предаването слушайте: Как се изгражда едно българско неделно училище зад граница - от идеята до реализацията й – интервю с Мира Янишевская, основател на училището ни в Пекин; С какви предизвикателства се сблъскват..
Вицепрезидентът Илияна Йотова се срещна на "Дондуков" 2 с участниците в Третата международна пътуваща конференция "Живописна България. Интердисциплинарни диалози у дома". Проектът, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, включва изследвания на..
На 17 септември, след няколкогодишно прекъсване по вина на Ковид, стартира петото издание на конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и общество", инициатива на посолството на Франция и на Френския институт в България. Конкурсът си поставя за цел да..
Гръцката певица Ирини Пападопулу ще изнесе концерт тази вечер от 19.30 ч. на панаирната сцена пред стадион "Христо Ботев" във Враца. Събитието е в рамките..
Вчера вечерта България бе луда по тениса. Най-добрият български тенисист Григор Димитров надви олимпийския шампион от Париж 2024 Новак Джокович в..
Българският еврокомисар Екатерина Захариева получава ресор "Стартиращи предприятия, изследвания и иновации" в следващата Европейска комисия. Това обяви..