На 2 юни България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на страната ни. На този ден загива поетът Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. Като вдъхновен романтик, Ботев повтаря подвига на Байрон и Петьофи – посвещава живота си на свободата и го принася в жертва пред нейния олтар. През 1876 г., в разгара на Априлското въстание за независимост от Османската империя, великият поет организира на румънска територия чета от над 200 души. Поборниците влизат в ролята на мирни градинари и се качват на австрийския параход „Радецки” последователно от няколко румънски пристанища. После го превземат и слизат на българския бряг на Дунав близо до Козлодуй. Целта им е да вдигнат бунта и в Северозападна България.
Героичният поход на Ботев не получава достатъчно подкрепа от неподготвените местни жители. Много четници падат в неравните боеве с османската армия. Но една от целите му е изпълнена. Епизодът с кораба „Радецки”и трагичната съдба на четата става широко известен в Европа и насочва общественото внимание към съдбата на поробения български народ. Две години по-късно на европейската карта ще се появи свободното Княжество България.
За пръв път гибелта на Христо Ботев се отбелязва през 1876 г. в Румъния, където друг поборник – Стефан Стамболов, впоследствие виден български държавник, прави възпоменателно тържество. У нас, според някои данни, Денят на Ботев е честван неофициално за първи път през 1884 във Враца и Пловдив. Тогава Южна България все още е автономна област Източна Румелия в Османската империя, а Пловдив е нейна столица. Тази патриотична проява предшества един вдъхновен акт – Съединението на Източна Румелия и Княжество България през септември 1885 г.
Денят на Ботев е честван официално за първи път през 1901. През втората половина на ХХ век, при комунистическото управление,до 1988 той е отбелязван като Ден на Ботев и загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма, както и в Отечествената война. При демократичните промени няколко пъти се променя названието на този празник. Тогава бяха поставени въпроси като например имало ли е наистина фашизъм в България. На 31 май 1993 Министерският съвет прие формулировка, която е достатъчно приемлива за всички: „Ден на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България”. У нас, за съжаление, няма национално единство около близката ни история. Но поне названието на Ботевия ден вече 21 години остава незасегнато от политическите промени.
Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..
Българският посланик в Северна Македония Желязко Радуков отказа да приеме протестната нота за липсата на македонското знаме на срещата между президентите на България и Северна Македония, заявиха от македонското външно министерство. Дипломатическото..
"Аз съм София“ - така се казва новият градски фестивал на изкуствата и емоциите, който ще се проведе от 17 до 23 септември в пространството пред НДК в центъра на българската столица. Той е част от програмата "София празнува 17 септември", посветена на..
Броени дни преди началото на новата 2024-2025 учебна година се прокрадна идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Основните мотиви..
"Света София" – църквата, от която идва днешното име на българската столица, обикновено остава в сянката на катедралния храм "Александър Невски" ...
Президентът Румен Радев определи като конструктивна и откровена в приятелска атмосфера срещата си с президента на Република Северна Македония Гордана..