Наскоро Министерски съвет прие подготвяната в продължение на години стратегия за развитие на водния сектор у нас. Проблемите в тази област са огромни и твърде дълго затлачвани. Не е тайна, че загубите на вода в остарялата водопроводна мрежа у нас са 50 до 80 процента, вероятно най-високите в ЕС. Тревожна е статистиката и по отношение на отпадните води. В момента едва 66 на сто от населението в България ползва услугата отвеждане на отпадъчни води, а още по-малко – 50 на сто е делът на свързаните към пречиствателна станция за такива води. В края на 2010 г. само Румъния и Малта са били по-назад от нас в това отношение.
Набелязаната 10-годишна стратегия за решаване на тези проблеми е по необходимост амбициозна, но реализацията ѝ прилича повече на „мисия невъзможна”. Два са критичните елементи в нея – нуждата от огромни инвестиции и бавния темп, с който проектите в тази сфера се осъществяват до сега.
Необходимите инвестиции за ВиК сектора у нас надхвърлят 12.2 млрд. евро. За България сумата е огромна. Тя се равнява на една четвърт от БВП на страната. Предвидените от европейските фондове средства за водния сектор у нас са под 2 млрд. евро за целия период от 2007 до 2020 година, които впрочем засега не успяваме и да усвоим. Около 60 до 70 процента от средствата трябва да дойдат от правителството и от ценовите приходи на ВиК дружествата. Тоест, можем да очакваме драстично покачване на цената на водата.
Ако вървим със същото темпо на разходи от близо 83 млн. евро годишно за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, ще са необходими над 35 г., за да се покрият изискванията на ЕС в тази насока. Въпросът е, че договореният с ЕС преходен период от 8 години за изграждане на пречиствателни станции изтича съвсем скоро – на 31 декември 2014 г. В България трябва да бъдат изградени пречиствателни станции в 282 населени места. Досега сме пуснали в действие 11 от тях. 66 проекта се прехвърлят за изграждане през периода 2014-2020 г., а останалите са в различна степен на подготовка и реализация. Спорно е дали България ще успее да постигне ново отлагане на крайния срок. Ако това не стане всички ние ще трябва да плащаме солени санкции за неизпълнение на съответната евродиректива. И водата може да ни излезе златна.
Навършиха се 80 години от края на Втората световна война и победата над нацизма. Паметният ден беше отбелязан с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на незнайния воин с участието на председателя на парламента Наталия Киселова, президента Румен..
През следващите месеци започва инсталирането на антидрон системите на летищата. По време на днешния парламентарен контрол в Народното събрание, транспортният министър Гроздан Караджов съобщи, че от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна..
С издигане на знамето на Европейския съюз пред сградата на президентската институция беше отбелязан Денят на Европа. На церемонията присъстваха президентът Румен Радев, председателят на парламента Наталия Киселова, вицепрезидентът Илияна..
Ден на Европа или Ден на победата? 8-ми или 9-ти май? Не че постоянно не се сблъскваме с обществено разделящи ни теми, а настоящата дата 9 май –..
Международният конкурс за комуникация на науката FameLab има за цел да открие, обучи и даде платформа на най-изявените нови учени в света. Конкурсът е..
В брой 50 на предаването ви предлагаме: Разговор за новия документален филм „По следите на българите американци преди и сега", обединил творци от..