Агнето се явява символ на кротост, незлобливост, покорство, оттам и популярната фраза „като агне на заколение”. Този образ има дълбоки корени в християнството, където още в Стария завет се разказва историята за Авраам и Исак. Добил син едва на стогодишна възраст, Авраам го обичал повече от всичко, но Господ поискал от него да принесе най-скъпото си в жертва. Без да се колебае, бащата се приготвил да заколи сина си, но в последния момент ангел Господен възпрял ръката му, а в близките храсти се появил овен – заместител на човешката жертва. Този библейски разказ всъщност обяснява практиката да се коли курбан – ритуално жертвоприношение, най-често на овен или агне, извършвано на големи празници.

В Новия завет образът на агнето се свързва с жертвата на Христос, наричан със старобългарската дума агнец. В църковната живопис агне с нимб или под кръст се явява алегория на Спасителя. Същевременно Исус се представя и като добрия пастир, полагащ грижи за своето духовно паство или стадо – общността на вярващите християни.

Наред с християнската си символика обаче, образът на стадото има и негативен смисъл в разговорната реч, където означава глупост, липса на самостоятелно мислене и прекалено покорство. С подобни значения се свързва и качеството овчедушие, а народните поговорки предупреждават, че „Който става овца, изяда го вълкът” или че „Станеш ли овца, всеки ще те стриже”. Черната овца пък се превръща в образ на различния човек, който не спазва общоприетите правила и затова стадото го отхвърля.