Кампанията за изборите за ЕП току-що приключи, а на вратата вече чукат следващите избори – този път за национален парламент. Освен посланията на партиите в предизборната кампания важна роля играе и медийното ѝ отразяване. „Медиите като че ли изпускат влиянието върху вота, което е голям проблем, защото това влияние, което не минава през медиите е скрито”, твърди председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов в анализа си на изминалата предизборна кампания. Според него за следващата предизборна кампания трябва да се извършат ходове, включително и на нормативно ниво, които да върнат тази роля на медиите.
Със свой анализ на предизборното отразяване на евровота в България излезе и германската фондация Конрад Аденауер, която представи интересен поглед отвън върху медийната среда в България в изборни условия.
„В отразяването на изборите в България нямаше познатата от предишни години изострена конфронтация”, констатира ръководителят на медийната програма на фондацията Кристиян Шпар в интервю за Радио България. „За съжаление обаче европейската тематика липсваше почти напълно в българските медии. Кампанията беше доминирана от вътрешнополитически теми, а европейските предизвикателства останаха на заден план.”
Особено по време на предизборната надпревара медиите имат често пъти решаваща роля за информираността на избирателите. Българските медии обаче, както и политиците впрочем, не направиха особена разлика между европейски и национални избори. Къде е проблемът?
„Основният проблем се дължи на липсващи задълбочени анализи”, смята германският медиен експерт Кристиян Шпар. „Слушателите, зрителите и читателите би трябвало да имат по-голяма възможност да направят своя информиран избор чрез мнения и анализи по различни, при това европейски теми, разработени в пресата. България все пак е сравнително млада страна-членка на ЕС и интеграцията ѝ все още продължава. Тоест има потребност от повече информация и анализ за ЕС и неговите приоритети, институции и правомощия. Тази задълбочена информация обаче липсва, защото условията, в които работят журналистите, рядко позволяват инвестицията на време и други ресурси в провеждането на журналистически разследвания.”
Според Кристият Шпар от Фондация Конрад Аденауер този проблем се наблюдава и в други европейски страни и в никакъв случай не е само български. Кои теми липсваха според германския медиен експерт в медийното отразяване на предизборната кампания за ЕП?
„Най-естественият въпрос, който медиите не си зададоха, е за мястото на България в ЕС”, смята Шпар. „Освен това има редица геополитически въпроси, по които си струва да се разсъждава. Например за отношенията между ЕС и Русия, какви интереси следва България в този спор, каква енергийна политика на ЕС отговаря на интересите на България, съумява ли България да използва целия ресурс, който предоставя ЕС и т.н.”
От финансова гледна точка 2014-а година се очертава като доста печеливша за медиите в България – след евровота предстоят и парламентарни избори, а приходите за медиите от политическа реклама не са за пренебрегване. Спазват ли българските медии строгото разграничаване между платени репортажи и редакционно отразяване на предизборната кампания?
„Нашият анализ на кампанията за европейските избори установи не едно нарушение на принципа за ясно разграничаване между платен репортаж и редакционен материал, посветен на изборите”, казва Кристиян Шпар. „По принцип липсата на прозрачност във финансирането на медиите в България е сериозен проблем, който стои отдавна. За да се превъзмогне тази слабост трябват воля и съвместна работа както от страна на политиците, така и от страна на медиите, защото медийната саморегулация е крайъгълен камък в решаването на проблема.”
Вписването на втора православна Църква поставя началото на нов разкол . В позиция на „БСП-Обединена левица" се посочва, че решението на Върховния касационен съд за вписването на втора православна Църква е тежък удар по православното..
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..