Българските ловци отбелязаха 130 години от  учредяването на първото ловно дружество в страната в далечната 1884 година. Това се случва в старопрестолния град Велико Търново, когато любителите на лова осъзнали, че е необходимо да обединят усилията си за опазването на природата и на дивеча. Годишнината бе отбелязана с впечатляващо шествие на сто ловни знамена и богата програма, която продължи и в неделния ден със събор в живописната местност край Къпиновския манастир.

Празникът беше почетен и съорганизиран от Националното ловно-рибарско сдружение, чийто член е търновското ловно дружество „Сокол 1884 Велико Търново”. По неговия пример са учредени ловни дружества в почти всички големи градове. Днес тази организация се е утвърдила като най-голямото природозащитно гражданско сдружение, в което членуват 127 000 души от цялата страна.

„През тези години е направено изключително много от ловците в България, въпреки че това някак се пренебрегва от обществото – отбелязва Васил Василев, главен секретар на Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България”. – Може би не успяваме да покажем по достатъчно добър начин какво правим за природата като цяло, а също и за дивеча. Малцина знаят, че ловците поемат защитата на ловни видове като мечката например. През 1931 година те прокарват идеята ловът на мечки да бъде забранен. Благодарение на ловните организации се създават първите развъдници за дивеч, както и ловните стопанства в страната през 30-те години на миналия век. През 50-те и 60-те години, когато започва масовото залесяване, отново водеща сила са българските ловци. Точно тогава са създадени голяма част от нашите гори, с които сега се гордеем. Ловците са хора, които търсят контакт с природата и дават личен принос за нейното опазване. Затова ние не бива да забравяме тази дългогодишна традиция. Казват, че една организация, която е преминала стоте години, става вечна – да се надяваме, че и с нас ще бъде така. Затова трябва да запазим нашето достойно място в обществото като гарант за опазването на горите, дивеча и природата като цяло.”

Съюзът на ловците и риболовците е създаден изцяло на доброволни начала, но липсата на държавни средства не пречи на членовете й да обединят усилията си за опазване на българската природа. Веднага след създаването си организацията допринася активно за утвърждаването на прогресивно ловно законодателство, което поставя под закрила “всички полезни животни и птици”. Това е и първият природозащитен закон в България, който въвежда определени ограничения при ловуването. Като партньор на държавата в опазването на природата, Съюзът на ловците и риболовците финансира Национална програма за обогатяване на фауната и стабилизиране на дивечовите запаси. Ежегодно организацията отделя средства за зарибяването на българските водоеми, а нейните членове са сред най-активните в гасенето на пожари и залесяването.  Освен това, при изграждането на екологичната мрежа НАТУРА 2000, ловците и риболовците подадоха ръка на природозащитните организации и ги подкрепиха. В Европейския съюз българските ловци са сред първите, които по препоръка на FACE (Федерацията на асоциациите по лова и природозащитата) подписват споразумение с Българското дружество за защита на птиците, Национален партньор на BirdLife International.

„В резултат на това в България няма нито една зона по НАТУРА 2000, в която да има ограничение за ловуване – отбелязва Васил Василев. – Ние сме лоялни партньори на държавата, затова и тя приема гаранциите ни, че ще опазваме дивечовите ресурси в зоните по НАТУРА 2000.”

Благодарение на всички тези усилия СЛРБ се радва на признание от европейските и световни ловни организации. Доказателство за високия международен авторитет е възложеното домакинство на Генералната асамблея на „Световния съвет по лова и опазване на дивеча” през 2015 година.