„Представяме бежански истории на хора, които са се интегрирали в обществото ни, знаят български, намерили са работа. От друга страна много хора, благодарение на дарителските кампании се включиха да помагат с каквото могат. Затова сме поканили дарители и доброволци да разкажат и те за наблюденията си върху съдбите на бежанците.”

Сред първите хора, които подават ръка на бедстващите с каквото и както могат е и 87 годишната Ангела Великова от село Голям Дервент, разположено на границата ни с Турция. Потомка на бежанци, тя не се страхува от прекосилите границата бегълци, нищо, че не им разбира какво говорят. Усеща мъката им, чете болката и ужаса на войната в очите им и съпреживява с тях страданията им:

„Не можеш да ги преброиш. Деца, мъже, жени… Минават, полицаите ги прибират, а те си мълчат, какво да правят децата?”

Защо им помагаш?

„Защото моята майка е била като тях. Като бягали била на 11 години. От нея помня как е плакала, нямало е какво да ядат. Заради това ги съжалявам. Давам им хляб, сирене, на децата вафлички, каквото има…”

Подобни истории ще чуете най-вече от хората, които като баба Ангела са успели да се сблъскат със съдбите на бежанците. Доброволците, отдали енергията си за бежанските каузи също има какво да разкажат. Затова организаторите на кампанията приканват всеки, който по някакъв начин е съпричастен към живота на бежанските семейства в България – да сподели преживяното и по този начин да насърчи повече хора да се отворят към доброволчество и дарителство. А бежанците у нас имат нужда най-вече от кухненска посуда, запазени бебешки дрешки и обувки за сезона, играчки и най-вече човешка топлина и разбиране.