На 22 юни, малко преди Еньовден, традиционния празник на билките, българските пчелари започнаха кампания за популяризиране на ползата от меда, под мотото „Силата на меда”. Откриването беше в София, но кампанията ще премине през още четири от най-големите градове – Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново. Дните на меда ще продължат до празника на пчеларите Св. Прокопий на 8 юли. „Неслучайно двата празника – на билките и на пчеларите – са толкова близо по дати”, каза за Радио България Димо Димов, зам. председател на Сдружението за биологично пчеларство, което е организатор на кампанията. Именно богатството и многообразието на българските билки е залог за изключителните вкусови и лечебни качества на българския мед, един от най-добрите в Европа, а и в света. По-голямата част от него се изнася. Заради високото си качество, в Европа той често се прибавя като „подобрител” на масово внасяния мед от Латинска Америка, твърди Ефрем Моллов, председател на Асоциацията на пчеларите професионалисти.

Силата на българския мед е в това, че съществуват няколко дузини от т. н. „бутикови” видове – мед от един определен вид ценно медодайно растение като например от акация, липа, магарешки бодил, мащерка, къпина, детелина, лавандула, кориандър и т. н. А също и в това, че все по-голямо количество от него е от търсената категория „био”. По броя на био сертифицираните пчелни семейства малката по площ и население България е в челната петица на производителите на мед в Европа. А може би и в света, добавя Димо Димов, правейки уговорката, че тъй като критериите за био мед в различните континенти не съвпадат напълно, подобно сравнение е малко условно. Освен че дава по-чист и по-полезен за здравето мед, био пчеларството се отнася „по-хуманно” и към самите пчели, казва той.

„При конвенционалното пчеларство за третиране на пчелите се прилагат препарати, които използват последните достижения на химията и синтезирането на лекарства за ветеринарната медицина. Даването на подобни препарати на пчелите прилича на третирането на растенията с различни химикали – пестициди, хербициди, фунгициди и т.н. При био пчеларството за тази цел се използват органични киселини, които така или иначе се съдържат в самия мед и пчелните продукти. Използват се етерични масла, растения, които отделят такива субстанции така, както е било, когато синтетичната ветеринарна медицина не е съществувала. Важно е също да няма подхранване на пчелите със синтетични храни и подсладители, те да събират прашец в чисти от индустриално земеделие райони, предимно с диворастяща медоносна растителност, далеч от натоварени магистрали и други подобни замърсители.”

Условията за био пчеларство са най-добри в планинските и полупланинските райони, сред чистата природа. А такива райони има в над една трета от територията на страната ни. Която впрочем е и в челната тройка на най-богатите на билки държави в Европа. Мановият мед например, който е най-цененият, дори няма нужда от сертифициране, казва г-н Димов, тъй като се добива от летния дъб, който расте в планините. Най-големи масиви от това дърво има в Странджа. Затова този мед често се нарича и странджански.

България изнася годишно около пет-шест хиляди тона мед, от които почти една трета е с характеристика био. Но 2014 г. засега се очертава недобра за родното пчеларство поради прекалено валежната пролет с много бури, порои и градушки.

„В момента дъждовете пречат страшно много”, тревожи са дългогодишният пчелар Димо Димов.„Акацията прецъфтя почти без да се възползват пчелите. Сега цъфтят липата, детелината. Но пчелите не ги посещават, защото те не излизат при дъжд. От обилните валежи нектарът в цветовете не е достатъчно гъст, воднист е. А пчелите не събират рядък нектар. Те посещават и събират нектар от растения с до 45-55 процента влажност, не повече. Досега, а половината година мина, нямаме сериозна реколта от мед. Ако вече спре да вали и времето е слънчево, може и да успеем да наваксаме.Последният ни шанс за момента са липата и след това слънчогледът.”