Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Еньовден е празник на слънцето и здравето

БНР Новини
3
Снимка: БГНЕС

Според старите вярвания на народа ни 24 юни е най-мистичният ден в годината. Тогава природата добива чудодейни свойства, тревите са лековити, а от изворите блика жива вода. В представите на хората изниква образът на слънцето и светлината му в началото на лятото. Българските песни и предания разказват за героя от езическите времена Еньо, който на този ден намята кожуха си и тръгва да поръча сняг за зимата. Според народните предания слънцето сега е стигнало края на своя път към лятото и ще трябва да се връща към зимата. Като си отпочине на небето, то слиза на земята, окъпва се в изворна вода и на сутринта, чисто и подмладено, се обръща и тръгва обратно към зимата – такава картина е предизвиквало утрото на Еньовден в съзнанието на народа ни.

Жълт кантарион

В нощта преди празника се изпълнявал обичай, при който момите пускали в котле с „мълчана вода” китки с пръстени, а на сутринта момиче, пременено като Еньова булка, ги изваждало с вързани очи и предричало коя за какъв ерген ще се омъжи. Водата наричали „мълчана”, защото над нея гадателка стояла, без да проговори цяла нощ. Според старите вярвания в нощта срещу празника тръгват магьосници, а направените заклинания в това магично време нищо не може да предотврати. Смятало се за опасно чудодейните билки да попаднат в ръцете на лоши хора, които с тях да навредят на другите. Малцина днес свързват билките с магьосници и заклинания. На Еньовден в наши дни отбелязваме празника на билкарите и народните лечители, церящи с лечебни растения. Билките открай време имат запазено място в домашната аптека на българина. Предците ни си ги набавяли от природата, но днес при нужда си ги купуваме от специализираните аптеки. Лечението с екстракт от треви съвсем не е шега работа, казва Цветанка Ангелова, управител на билкова аптека в столицата.

Мурсалски чай

„Преди известно време търсеха билката гръмотрън, купуваха я в големи количества”, казва тя. „Когато разпитах откъде е този интерес към билката, се получиха куриозни отговори. Научили за нея от телевизионни предавания и от публикации в интернет. Истината е, че гръмотрън може да има и обратен ефект, особено при хора с обезводнен организъм. Аз имам 50 години практика в приготвянето на билкови смеси. Когато рецептата е приготвена от сериозен лечител, само по състава мога да определя за какво заболяване е предписана. Много често обаче хората се доверяват на слухове и случайни препоръки. Има специализирана литература и достатъчно източници, откъдето човек може да се информира. Няма билка за всички болести, но най-често се търсят лайката, маточината, ментата, смрадликата. Ние имаме 26 вида билкови състави, по лекарски рецепти, които са предварително подготвени. Когато хората търсят лек за дадени заболявания, просто им даваме нещо изпитано и доказано. Определяща в билковите рецепти е дозата. Силнодействащи билки трябва да се вземат само под лекарско наблюдение, защото това е рисковано. Има билки, които не даваме без рецепта, защото вместо да помогнат, могат трайно да увредят здравето. Препоръчвам на хората да използват продуктите с билки, събрани от българската земя, защото не е тайна, че за всеки най-добро действие имат билките от земята, в която човекът живее.” 

Еньовче

Елисавета Георгиева използва билките, за да се предпазва от болести. Смята, че пролетта е най-подходящото вземе за това.

„Пролетния период използвам неща, които съдържат желязо. Имам течен извлек на няколко вида билки, като коприва и маточина. Липсата на този елемент кара човек да се чувства отпаднал и изморен. Билките действат много добре, поддържат и подпомагат организма ни, а синтетичните лекарства натоварват работата на черния дроб и в повечето случаи имат странични вредни влияния”, споделя от опит тя.

Снимки: БТА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15