„Замисълът, който имах, когато работех върху книгата, беше тя да е за широк кръг читатели, но такива, които се интересуват от нашата история и от по-нетрадиционно представяне на далечното ни минало. Така че тя е по-скоро за интелигентна, непрофесионална аудитория с интереси към историческото знание.” Това казва в интервю за Радио България известният историк проф.Христо Матанов. Книгата дава интересни отговори и тълкувания на много въпроси. Един от тях е защо например кан Аспарух е основал преди повече от 1300 години Дунавска България на кръстопътно място, каквото е Балканският полуостров, не е ли могъл да намери по-спокойни земи за обитаване? Според проф. Матанов както обикновените хора, така и владетелите, невинаги могат да действат по силата на свободната воля.
„Те правят това, което им позволява обстановката – посочва той. – И в случая с кан Аспарух ситуацията е точно такава. Просто българите идват в единствения свободен за заселване регион към 70-те години на VІІ век – района на днешна Добруджа. Някои биха казали: защо не беше продължил по-близо до сърцето на Европа? Не е било възможно – пътят му е бил затворен от други съществуващи тогава държави. Така че това е по-скоро утопия. Ние трябва да мислим с реални понятия, за да сме наясно, че имаме това, което е било постижимо. Това е възможният най-кратък отговор. Иначе, който се интересува от по-подробно обяснение, нека отвори самите страници на книгата, там това е казано доста ясно.”
Какви са основните български приноси в епохата на Средновековието?
„Основният принос на България трябва да се търси в сферата на културата, и по-специално в сферата на българо-славяноезичната литургия, на която България е люлка, родина. Страната ни се превръща в своеобразен център на излъчване към този свят, който слави Божието име на славянски език. В геополитическата област България на няколко пъти е била бариера за проникване на различни неевропейски цивилизации, племена към Европа, идващи от Азия или от Северното Черноморие. Иначе трябва да бъдем реалисти – в сферата на технологиите България дава сравнително малко или поне такова нещо не е регистрирано в епохата на Средновековието. Германските земи, Франция и Китай имат доста технологични приноси, които дърпат развитието на човечеството напред. България като че ли е малко настрана от този процес, но в същото време тя е в унисон с едно средностатистическо европейско развитие. Това трябва да го кажем съвършено ясно, за да сме наясно със своето национално самочувствие.”
Какви са били главните предизвикателства пред средновековните ни владетели?
„За България основното предизвикателство идва от нейното геополитическо положение. Тя е разположена на място, което обикновено определят като кръстопът, но то всъщност, погледнато исторически и културно, е по-скоро една обширна контактна зона. Така че главното предизвикателство е било да се сдържа този натиск и от юг, и от североизток, и от северозапад. В това отношение ролята на владетелите и въобще на българската държава е била доста тежка, тъй като със сравнително ограничен ресурс тя трябва да защитава една твърде трудна за отбрана територия, да оцелява и да се развива. И оттук произтича серия от предизвикателства, свързани с периодите на възход и упадък на България.”
Книгата е написана достъпно и увлекателно. „Неслучайно още в увода съм припомнил, че историята е единствената наука, която е запазила своята муза – Клио – казва проф. Матанов. – Историята е едновременно и наука, и вдъхновение. И моят стремеж е бил вдъхновението да не нарушава историческата правдоподобност. Затова съм се опитал книгата да бъде интересна, за да могат повече хора да я четат.”
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..