Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учител - професия по любов или по сметка?!

БНР Новини
Снимка: архив

Наскоро във Фейсбук се завъртя закачка на тема заплащане на труда, която гласеше горе-долу следното: „Започнах работа, като смятах, че е по сметка. След като получих заплатата, разбрах, че е по любов.“ Всеки запознат, поне отчасти, със ситуацията у нас, едва ли би се затруднил да даде отговор на въпроса: изборът на учителската професия по любов ли е или по сметка?! Достатъчно е само да споменем, че средната възраст на преподавателите у нас е най-високата за Европа – около 50-55 години. Младите учители са вече изчезващ вид (едва 3% са под 30- годишна възраст), отблъсквани от липсата на престиж и мизерното заплащане. Ниските заплати правят непривлекателна професията не само за младите, но и за мъжете. Това доведе до сериозната й феминизация. 81 на сто от преподавателите у нас са жени. Преди броени дни, в опит да решат поне отчасти проблема, МОН, работодателските организации и синдикатите от системата на образованието подписаха Колективен трудов договор. Той предвижда от 1 септември минималните заплати на учителите да се повишат с 3 до 6%. Така младши учител ще получава стартова заплата не по-ниска от 530 лв., старши  – 555 лв. и главен – 590 лв. „С новия Колективен трудов договор искаме да отдадем дължимото и да върнем доверието в българския учител, да кажем на обществото, че преподавателят е най-важният фактор за образованието на всяко дете“, заяви министър Анелия Клисарова.

Как посрещнаха новината работещите в образованието и за какво стигат или не тези пари?

Гергана Недева е начален учител и вече има 16 години стаж зад гърба си. Ето какво сподели тя:

„Смятам, че финансовият стимул трябва да бъде на висота. Всички знаем, че просперитетът на едно общество зависи от добре образованите и възпитани млади хора, както и от здравеопазването. За съжаление в България тези две сфери не са достатъчно подкрепени. Заплатите са ниски. Смятам, че стартова заплата 530 лв. би могла да привлече някои млади хора, но имайки предвид, че младите са много по-отворени към света, имат много повече възможности да работят в по-престижни сфери, тази заплата едва ли би била подходящ стимул. Въвеждането на делегираните бюджети, които поставиха на колене по-малките училища с по-малък брой деца и правомощията, които се дадоха на директорите да определят заплатите, доведе до силна поляризация на заплащането. В някои училища парите варират около 500 лв., докато в други достигат 800 и 1000 лв. Мисля, че уважението към учителската професия не зависи само от заплащането. Зависи от отношението на обществото като цяло. Разбира се, доброто заплащане би поставило по-високо летвата при приема на студентите и би превърнало учителската професия в желана специалност.“

Какво мотивира Гергана да се посвети на тази професия, въпреки липсата на престиж и ниското заплащане?

„Мотивира ме това, че като начален учител давам старт в живота на детето, ограмотявайки го, учейки го да придобива знания, да мисли и да разсъждава. Това е основа, която е много важна и зависи от старанието на учителя, не само на ученика. Както казват хората, първият учител се помни цял живот. Това за мен е мисия, не само средство да изкарвам хляба си. Обичам професията си, мисията на будители, на просветители.“

Силвия Петрова е сред младите начални учители в столичното 119 СОУ. Тази година тя е завършила първия си випуск ученици. Споделя, че обича да работи с деца. Видимият резултат от работата и комфортната среда са сред плюсовете, които тя изтъква. За какво стига обаче заплата от 530 лв.?

„Според мен е много трудно току що завършил студент, особено ако не е от София и няма собствено жилище, да покрива сметките си за квартира, за консумативи, за телефон, интернет и всичко необходимо за един млад човек. Камо ли да останат пари за развлечение или да си купи нещо. Без втора работа или помощ от родителите, много трудно ще стане.“

Колежката й Ирина Филипова пък смята, че увеличението на заплатата донякъде би стимулирало младите, които искат да навлязат в професията, но няма да повиши престижа й. Любовта в детските очи е това, което лично нея я мотивира вече седем години да работи като учител.

„Трудно се справям, почти за нищо не стигат парите - признава тя. - Много е трудно, ако човек иска да живее самостоятелно, да се издържа сам. С тази заплата е почти невъзможно.Търсила съм алтернативи, но е доста трудно да се съчетае учителската професия с друга, защото изисква голяма част от времето. Това, че ние сме до обяд на работа, не означава, че работният ни ден приключва тогава. След това ни трябва време да се приготвим за следващия ден, така да подготвим новата тема, че да бъде интересна за децата. Това изисква доста техническо време и съчетаването на двете работи води до неефективност в една от двете. Затова разчитам на помощ от близките си.“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

43% от българите очакват с оптимизъм в личен план 2025 г.

Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...

публикувано на 26.12.24 в 16:05

Почитаме паметта на българските военнослужещи, загинали в Ирак

На 27 декември 2024 г. се навършват 21 години от атаката с камион-бомба на база "Индия" в град Кербала , Ирак. Вследствие на експлозията загиват петима военнослужещи от първия български военен контингент , участвал в операцията за стабилизиране и..

публикувано на 27.12.24 в 06:30

В село Могиляне почетоха жертвите на Възродителния процес

С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен процес и насилствената смяна на имената им. Сред присъстващите на митинга бяха и представители на..

публикувано на 26.12.24 в 13:54