При среща с него впечатляват живецът в очите и изсеченото му лице – знак за откритост и силен дух. Преди година, вдъхновен от пътуването на Одисей, се отправя с каяк по следите му в Егейско море. След месец и 1000 км зад гърба си Боян Николов става първият българин, минал по пътя на легендарния гръцки цар. След успеха на този проект идва идеята за следващ – два пъти по-голям. Ръкавицата е хвърлена към следващото предизвикателство, наречено „Три морета” – с дължина на маршрута 2200 км, които да бъдат преодолени за два месеца. Идеята на чаровния любител на екстремните изживявания е подкрепена от Столична община и реализирана в рамките на кампанията „София и югозападен регион – кандидат за европейска столица на културата – 2019 г.”.

Приключението в три морета – Черно, Егейско и Йонийско, започва на 1 май в Силистра, а финалната точка – Игуменица, Гърция, е достигната успешно на 4 юли. Ето какво разказва Боян за маршрута си:

„Първоначалната идея беше да тръгна от Силистра по Дунав, след това по Черно море, Босфора, Мраморно море и до Мармарис в Егейско море. Но се наложи да сменя маршрута заради разрешителния режим за минаване през Босфора. Така преминах от Силистра до Резово, след това с автомобил до Александруполис, Гърция, и оттам гребах до Игуменица, фактически цялата континентална Гърция”.

Кое от трите морета е най-дружелюбно според младия каякист?

Боян споделя, че заради лошото време най-тежка се оказва първата половина от пътуването, и той изостава от графика, а после се налага да наваксва, за да се прибере по план. Докато гребе по Дунава, го изморяват студът, вятърът и дъждовете, но се възстановява в движение. По-голямо изпитание обаче се оказва Черно море:

„Черно море определено не беше най-дружелюбното. Имаше тежки моменти и на трите морета. Но най-много ми харесва Йонийско. Пейзажът, атмосферата, местната музика са по-различни. А и наоколо е по-зелено”.

С какъв багаж се прекосяват три морета?

„Като извадим храната, не остава почти никакъв багаж. Имах само два комплекта дрехи: един за водата и един за сушата. Тръгнах с много храна и вода, защото не исках да спирам да пазарувам и да губя време. После изядох всичко и багажът олекна. По пътя горе-долу на четно число ядях спагети, на нечетно ориз с домати, салати и хранителни добавки”.

Това меню понякога се разнообразява с консерви риба тон и някое друго кюфте. Пътешественикът спи в палатка по плажовете, от време на време в къмпинг, веднъж в хотел. Сутрин става към 8,30 ч., закусва, изпива чаша топло кафе и е готов за поредния ден по пътя към целта:

Но какво е усещането да си независим?

„На моменти се чувстваш много мъничък. В периода, когато се преуморих, виждах, че ако стане нещо, няма да мога да направя почти нищо, защото нямам сила, натрупала се е умора. Не физическа умора – това се оправя като се наядеш и наспиш. Говоря за умора, при която не можеш да прецениш реално нещата. Това е много страшно. Оглеждаш се, преценяваш, взимаш мотивирано решение, а после виждаш, че правиш пълни глупости, че нищо не си преценил. За такава умора става въпрос.”

Миналата година 1000 км, тази – 2200, какви изненади да очакваме от Боян през следващата година?

„Не знам, още не съм си починал достатъчно. Не съм сигурен дали не искам да сменя формáта. Може би бих се заел с нещо по-късо и доста екстремно, като обикаляне между острови – Цикладите, Додеканезите”.

За пътешествията си Боян Николов се вдъхновява от своите идоли – Фритьоф Нансен, Тур Хейердал… Но открито признава: „Преди си мислех – тези хора обикалят, пътуват, водят такъв интересен живот! Исках и аз да бъда като тях. Но разбрах, че не мога. Защото физически съм силен, издръжлив, но нямам тяхната нервна система. За нещата, които са направили те, се иска страхотна психика.”

В края на срещата ни, преди да му пожелаем успешни нови приключения, които да прославят името на България по света, попитахме Боян какво му трябва на човек, за да се впусне в пътешествие като неговото, а той отвърна: „Най-вече желание и наистина да е убеден, че иска това да му се случи”.

Снимки: личен архив