Хората в Бръшлян още помнят времената, когато тук животът е врял и кипял, а селското училище едва смогвало да побере желаещите да усвоят четмото и писмото деца от околията. Сега, от някогашното селце с будни жители и бурна история, са останали не повече от 50-ина души. В Бръшлян цари тишина и безвремие. През лятото обаче населението му набъбва, предимно от виладжии и случайни туристи. 

В миналото, когато е попадало в пределите на Османската империя, селото се е казвало Сърмашик, което на турски означава бръшлян. Но дали защото носи името на жилавото и вечнозелено растение, оцеляващо и на студ и на жега, или защото е захвърлено на края на България, далеч от хорското любопитство и всепроникващите пипала на глобализацията, Бръшлян упорито не се предава на времето. 

В зората на XX век странджанското селце попада в центъра на борбите за освобождение на тази част на Балканите от османско иго. Местните още разказват легенди за безстрашни войводи, посечени от поробителя, за плячкосани къщи и разбити съдби. В наши дни селото притежава истинско архитектурно съкровище – над 80 автентични къщи на повече от 200 години. Нищо чудно, че е обявено за архитектурен резерват. Една от тях е превърната в етнографски музей.

На входа му бърза да ни посрещне уредничката Марулка Кирязова, която ни въвежда в тънкостите на местното строителство. Оказва се, че повечето от тези двуетажни постройки, които от столетия стоят непоклатимо, напук на земетресенията и свирепите планински ветрове, са били издигнати без каквито и да е основи, вкопани надолу в земята. Затова пък първият им етаж представлява солиден каменен зид. В изграждането му обаче е бил приложен нестандартен строителен трик, който да осигури неговата стабилност и надеждност:

„Особеното в него е, че на всеки 50-60 см има поставена дървена греда, която образува своеобразен пояс” – обяснява Марулка. „Така че при земетресение тази греда се огъва, приемайки вибрациите на земята и не позволява на зида да рухне, а оттам и на цялата постройка. Долният етаж е бил приспособен за животните, а горният – за хората. Отвън е облицован с дебели дъбови дъски, които са били цепени в сурово състояние, още преди дървото да изсъхне. Така нишката се запазва здрава. Забележете, че тези дъски никога не са били мазани с какъвто и да е импрегниращ препарат, нито пък са използвани пирони. Просто са били сглобявани една в друга. А погледнете, че не са мръднали от 300 години” – не крие въодушевлението си Марулка.

Разглеждаме с любопитство втория етаж, на който е обособена етнографска сбирка, типичното огнище, вкопано в стената, както и… една местна екстра – тоалетна на балкона. Представлява обикновена дупка, изрязана в дъсчения под. И друга старинна постройка, т. нар. Балювата къща, е превърната в музей, а в двора ѝ, специално за туристите, се провеждат т. нар. „седенки”. Насядали на трикраки столчета или миндери, са се подредили няколко местни бабки, пременени в носии и закичени с цветя. Репертоарът им включва изпълнение на странджански песни, чепкане на вълна, плетене, тъкане, въртене на вретено и други, наследени от майките и бабите им местни практики. По стръмните улички на Бръшлян се разминаваме с група французи и със стадо кончета, пуснати да пасат на воля на селския площад. А на него се е разположила старата, вкопана в земята църква „Св. Димитър” с прилежащото килийно училище, превърнато и то в туристическа атракция. В тясната приземна стаичка се обучавали дванадесет-тринадесетгодишни момчета. Малчуганите сядали не на чинове, а направо на замазания с глина под, а вместо тетрадки или компютри, използвали восъчни плочки. Върху тях старателно изписвали буквите на кирилица с тънки пръчици, а в края на урока восъкът се разтопявал на огнището и се заглаждал с ръка. Бързо и лесно!

А иначе възможности за настаняване в района – колко щеш. В тукашните къщи за гости ще се радваш на домашен уют и на вкусни селски гозби. Разходи се из селото, надникни в потъналите в бръшлян и сочна зеленина дворове, разгледай къщурките с дървен обков, нарисувани сякаш от детска ръка, зарей поглед към вълнистите била на Странджа, наслади се на цялата тази първична красота, пропита с духа на отминалото време. И няма как да не се запиташ „Това сън ли е или реалност?”. Ощипи се и ще се убедиш, че си буден и че си попаднал в едно от най-магнетичните кътчета на България. Бръшлян ще те спечели завинаги. 

Снимки: Венета Николова

Регионът се популяризира по проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа”.