Във времена на духовен упадък, морална деградация и бушуващи низки страсти, едно общество трябва да потърси някаква светлина. То се нуждае от опора, която да му помогне да преодолее тежестта на момента. Такава е надеждата, която проблясва в най-чистите християнски ценности: доброта, обич, състрадание. В последните години един човек в България неволно се превърна в символ на тази светлинка в мрака, съзнателно или несъзнателно търсена от мнозина днес. Едва ли е случайност, че неговото име е дядо Добри, тъй като той определено е един пратеник на Доброто – и всички, които го познават, с радост отбелязаха неговата 100-годишнина.
Добре Димитров Добрев, по-известен като дядо Добри или светецът от с. Байлово, е роден в родното място на големия български писател Елин Пелин, намиращо се на около 25 км от столицата София, точно преди 100 години – на 20 юли 1914 г. Той самият няма спомени от детството и ученическите си години, но се знае, че баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Оскъдната биография на стареца се обяснява и с факта, че той не желае да споделя много за себе си. Още през Втората световна война, заради избухнал до него снаряд по време на бомбардировките над София, той губи почти изцяло слуха си. Независимо каква е била причината за житейския избор на този човек, от един момент нататък за жителите на родното му село станало ежедневие да наблюдават особения му, аскетичен начин на живот.
Дядо Добри започва да изминава всеки ден пеша 25-те километра от родното си село до столичния град и обратно, като едва в последните години отстъпва на старостта и се обръща към автобусния превоз. Местните шофьори го познават толкова добре, че често не му взимат и пари за билет. Те знаят, че мисията на добрия старец е свята не само за него, но и за околните – години наред дядо Добри е най-големият частен дарител на редица български православни храмове, включително на най-големия сред тях – катедралата „Св. Александър Невски” в София. Секретарят на църковното настоятелство Стефан Калайджиев още си спомня онзи месец май 2009 г., когато светият старец идва при него и му споделя намеренията си. Оказва се, че самият дядо Добри не знае къде се намират парите, събирани от него стотинка по стотинка през годините и двамата заедно тръгват да обикалят по клоновете на всички банки в гр. Нови Искър, където близка роднина на стареца е направила депозит. С един подпис намерените 35 000 лева се превръщат в най-голямото частно дарение в историята на катедралния храм. Тогава България започва да говори за добрия старец или светеца от Байлово и става известно, че дядо Добри е завещал цялото си имущество на църквата още през 2000 г. Разбира се, веднага се намират зложелатели, които се стремят да очернят човека, обвинявайки го, че е зарязал семейството си, за да скита по пътищата. Съселянинът на Елин Пелин не крие огорчението си от подобно отношение, но може би точно в този случай почти пълната му глухота го предпазва, помагайки му да махне с ръка и да продължи напред с обичайната си благост и доброта.
Почти никой обаче, не смее да обвини дядо Добри в просия, тъй като всички около него са убедени, че той не задържа за себе си и стотинка от подареното. Редица други храмове са получили крупни суми от светеца от Байлово – сред тях са черквите в Калофер и Поибрене. Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци. Освен дарените 10 000 лева за църквата в родното му село, столетникът може да бъде видян да помага и с ръчен труд, и то през зимата, за възстановяването на покрива й. Дядо Добри живее в скромна малка стаичка отстрани, като спи на пода и отказва да използва леглото си. За него се грижи една от дъщерите му, а той не приема да му бъдат дарени дори мебели. Благодарен е само за отделеното за църкви и когато му оставят нещо скромно за храна. Често на прозореца му може да бъде видяно парче хляб и един домат – дажбата му за деня…
Независимо кой е и откъде идва, дядо Добри се е превърнал в една тиха, но важна морална опора за голяма част от българите и в частност за софиянци. Усмивката му, добрата дума, благословията и смирението, с което той целува детската ръка, пуснала стотинки в паничката му, правят много повече, отколкото бездушните проповеди на някои свещеници, нехаещи за паството си в тези трудни времена. Ето защо не ни остава нищо друго, освен да пожелаем крепко здраве на светеца от Байлово… дълголетието той вече си го има.
Снимки: архив
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..