Може би трябва да си посипем главата с пепел. Може би трябваше да вземем Пламен Орешарски под лупа преди една година. Тогава може би поведението му през изминалите 421 дни като премиер щеше да ни е по-ясно. Но, както се казва: по-добре късно, отколкото никога.

„Аз не съм политик” – заяви Орешарски в качеството си на премиер в началото на годината в едно телевизионно интервю. Уикипедия може би ще се съгласи с това и в статията си за него към датата 29 май 2013 г., когато бе избран за министър-председател, ще добави и датата 24 юли 2014 г., когато бе гласувана оставката му. Уикипедия едва ли ще запише определения, като „безличен” и „марионетен”, но много българи ще го запомнят именно с такова поведение. В главите на повечето българи ще се запечата и една друга дата – 14 юни 2013 г., когато едно непрозрачно назначение, плод на задкулисни игри, изкара хиляди по софийските улици с искания за неговата незабавна оставка.

Каква политика провеждаше Орешарски? Леви или десни са политическите му убеждения? Отговорите са неясни и до днес. А Орешарски е част от политическия живот на страната от цели 12 години. През 2002 г. бъдещият премиер на социалистическо правителство е заместник-председател на десния СДС, а преди това заместник-министър на финансите в дясно правителство. 2003 г. е кандидат за кмет на София, издигнат отново от СДС, но след странни срещи с високопоставени представители на сивата икономика бива елегантно отстранен. Две години по-късно следва политически завой на 180 градуса – Орешарски поема поста финансов министър на социалиста Станишев. И макар и да не е член на БСП, не-политикът без партийна книжка е избран за депутат от листата на социалистите. И за финал – премиер, макар и в "експертен" кабинет. Високи постове в два диаметрално различни политически лагера – на такава политическа биография би завидял не един политик.

Но може би именно в тази политическа биография се крие отговорът на въпроса, защо точно Пламен Орешарски бе избран от социалистите да оглави коалиционния кабинет с ДПС, управлявал без коалиционно споразумение. Такъв политик е удобен за задкулисни игри. И Орешарски изигра ролята си на марионетка без грешка. В четвъртък не-политикът напусна политическата сцена. До кога – не е ясно. А дали следващият не-политик вече се е наредил на опашката, ще покаже бъдещето. Добре би било, ако взимаме кандидатите под лупа преди да са заели високи постове.