Може би трябва да си посипем главата с пепел. Може би трябваше да вземем Пламен Орешарски под лупа преди една година. Тогава може би поведението му през изминалите 421 дни като премиер щеше да ни е по-ясно. Но, както се казва: по-добре късно, отколкото никога.
„Аз не съм политик” – заяви Орешарски в качеството си на премиер в началото на годината в едно телевизионно интервю. Уикипедия може би ще се съгласи с това и в статията си за него към датата 29 май 2013 г., когато бе избран за министър-председател, ще добави и датата 24 юли 2014 г., когато бе гласувана оставката му. Уикипедия едва ли ще запише определения, като „безличен” и „марионетен”, но много българи ще го запомнят именно с такова поведение. В главите на повечето българи ще се запечата и една друга дата – 14 юни 2013 г., когато едно непрозрачно назначение, плод на задкулисни игри, изкара хиляди по софийските улици с искания за неговата незабавна оставка.
Каква политика провеждаше Орешарски? Леви или десни са политическите му убеждения? Отговорите са неясни и до днес. А Орешарски е част от политическия живот на страната от цели 12 години. През 2002 г. бъдещият премиер на социалистическо правителство е заместник-председател на десния СДС, а преди това заместник-министър на финансите в дясно правителство. 2003 г. е кандидат за кмет на София, издигнат отново от СДС, но след странни срещи с високопоставени представители на сивата икономика бива елегантно отстранен. Две години по-късно следва политически завой на 180 градуса – Орешарски поема поста финансов министър на социалиста Станишев. И макар и да не е член на БСП, не-политикът без партийна книжка е избран за депутат от листата на социалистите. И за финал – премиер, макар и в "експертен" кабинет. Високи постове в два диаметрално различни политически лагера – на такава политическа биография би завидял не един политик.
Но може би именно в тази политическа биография се крие отговорът на въпроса, защо точно Пламен Орешарски бе избран от социалистите да оглави коалиционния кабинет с ДПС, управлявал без коалиционно споразумение. Такъв политик е удобен за задкулисни игри. И Орешарски изигра ролята си на марионетка без грешка. В четвъртък не-политикът напусна политическата сцена. До кога – не е ясно. А дали следващият не-политик вече се е наредил на опашката, ще покаже бъдещето. Добре би било, ако взимаме кандидатите под лупа преди да са заели високи постове.
Kонституционният съд образува дело за оспорване на резултатите от произведените избори за народни представители в 51-вото Народно събрание. В съобщение на сайта на институцията се посочва, че делото е образувано по искане на 58 депутати но 50-ото..
На 83-годишна възраст почина художникът Владимир Коновалов (1941 - 2024), съобщи Съюзът на българските художници (СБХ). Роден е в Лувен, Белгия. Владимир Коновалов е сред големите майстори на рисувания разказ в България. Член е на СБХ от 1976..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата столица на България, а чужденците се удивляват на архитектурата, съхранения дух и забележителните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
Истории с гордост и смисъл – така може да опишем темите в „България днес“. Ще започнем с потапяне в дебрите на археологията благодарение на Иво Иванов...