Миналата седмица служебното правителство обяви, че ще продължи изграждането на оградата по българо-турската граница, за да спре потока от бежанци от Близкия Изток към ЕС през България. Оградата трябва да покрие общо около 160 км от границата с южната ни съседка, които към момента не са обхванати от интегрираната система за видеонаблюдение. Новото строителство ще струва около 20 млн. евро, а според МВР оградата ще спести много пари на българския данъкоплатец, които в момента се дават за засилените патрули по зелената граница с Турция.
Плановете за продължаване на граничната ограда бяха светкавично критикувани. Правозащитници в България обвиниха правителството в нарушение на собствената ни Конституция и редица конвенции на ООН. Вероятно критика ще има и от страна на ЕС, който към момента не е особено петимен да приема бежанци от Сирия и други конфликтни точки в Близкия Изток. Смята се, че около два милиона сирийци са напуснали родината си, а Европа е готова да приеме едва 10 хиляди от тях, при това по възможност християни. Най-щедри са Германия и Швеция, а много други страни членки на ЕС, като Великобритания и Франция, се въздържат. Брюксел за сега се ангажира единствено с финансова и техническа помощ за страните по външната граница на ЕС, но това може би скоро ще се промени. Новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер вече обяви намерението си да назначи комисар по миграцията. На последната среща на върха на ЕС през юни държавните и правителствени ръководители приеха за първи път конкретна програма за обща миграционна политика. През следващите пет години трябва да се създадат възможности за легална миграция към ЕС, а съюзът ще продължи да инвестира и разширява съществуващата програма за граничен контрол EUROSUR и агенция FRONTEX. И най-важното: тежестта от бежанската вълна трябва да се разпредели солидарно между всички страни от ЕС.
Напливът на бежанци по суша и море към „обетованата земя”, наречена Европейски съюз, е общоевропейски проблем, но това съвсем не е осъзнато във всички европейски столици. В момента всеки се спасява, както намери за добре – България, Гърция и Испания виждат решението в строежа на огради по границите си, а по-северните страни предпочитат да игнорират бежанската криза на юг. А тя няма да се реши дори и от назначаването на комисар по миграцията, защото в основата си проблемът е икономически. И ще продължи да съществува, докато съществуват огромните разлики в стандарта на живот между богатата Европа и бедните близкоизточни и африкански страни.
Председателят на парламента на Албания Елиса Спиропали пристигна на официално посещение в България. Двудневната визита е по покана на председателя на Народното събрание Наталия Киселова. Елиса Спиропали беше посрещната на летището от председателя на..
Годишният доклад на Европейския парламент за напредъка на Република Северна Македония по пътя към ЕС беше приет днес в Страсбург с 461 гласа "за", 121 гласа "против" и 107 "въздържал се". Това е първият доклад за напредъка на РСМ по европейския ѝ път за..
Вече е факт – България е 21-ата държава в еврозоната и от 1 януари 2026 г. официалната валута в страната става еврото, а разплащанията и в лева ще продължат още месец след това. Европарламентът подкрепи присъединяването на България към еврозоната..
До 13 юли 2025 г. историческият парк "Хисарлъка" край град Кюстендил посреща хиляди туристи, приключенци и ценители на историята. Петото издание на..
На 11 юли в град Самоков бе открито юбилейното десето издание на Фестивала на малината , който продължава и в съботния ден, 12 юли. Събитието се..
По време на спасителни разкопки в западния некропол на античния град Хераклея Синтика край село Рупите археолозите се натъкнаха на уникална находка:..