На Европейското първенство по лека атлетика за спортисти с увреждания в Суонси, Великобритания, от 19 до 23 август, България постигна едно достойно представяне. Българите грабнаха 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала. Два пъти позлати България варненката Стела Енева – в хвърлянето на диск с най-добро лично постижение (31.88 м) и в тласкането на гюле с най-добро лично постижение за сезона (10.58 м). Вдъхновяват положителният заряд и силата на духа на параолимпийката. Родена с малформации, тя от бебе е с ампутирани под коленете крака. Но прохожда – с протези.

„Аз не исках да бъда в тежест на никого. Исках да докажа, че човек може сам да се справя, колкото и да е трудно. Ако на здрав човек са му необходими 15 минути, за да постигне нещо, и аз мога да го постигна, дори да е за 1 час, дори да ми коства доста усилия”, споделя Стела.

Завършва висше образование – „Счетоводство”, но работата с цифри й е скучна. Тя жадува за активен живот. Рискува, започва на шега със спорта, а той се оказва нейна съдба. Завършва второ висше в Националната спортна академия като треньор. „Когато започна нещо, му се отдавам изцяло. Искам да се развивам, да научавам нови неща, да постигна върха”, споделя Стела, чиято биография е впечатляваща: вицешампион от Пекин (2008 г.), 2 сребърни медала от Лондон (2012 г.), 3 пъти Спортист с увреждания на България – за 2010, 2012 и 2013 г., почетен гражданин на Варна. Ето какво сподели Стела Енева за участието си в Европейското първенство в Суонси:

„Един спортист никога не е доволен от себе си – от мястото, което е заел, или от резултата. Но от участието си в Суонси не мога да се оплача – станах първа и постигнах добри резултати. Тази година започнах да се състезавам с нова техника, да хвърлям от нов вид стол. Краката ми вече не участват, работят само ръката, коремните и гръбните мускули. Така че това е ново начало и тези два медала са наистина ценни.”

Но цената на всеки медал е висока – желязна дисциплина, упорит труд и лишения. Проблем за спортистите с увреждания е скромното финансиране от държавата, а и спонсори не се намират. На българските параолимпийци им се налага да влагат в подготовката си и собствени средства. Качествените протези, издържащи на големи натоварвания, също са много скъпа инвестиция. Друг проблем в България е, че няма много треньори, които могат да работят с хора с увреждания. Те трябва да бъдат не просто добри треньори, но и психолози, да поддържат добра комуникация със състезателя, да се ориентират в неговите възприятия.

„Моят треньор е бивш майстор на спорта, десетобоец, но в началото му беше трудно, докато свикне с мен, разказва Стела. – Когато нямаш два крака, нямаш усещане долу. Преди хвърлях не от столче, а права. Той ми показваше: „Не така, а така!”. А аз му обяснявах: „Виж, прасецът ти работи, глезенът. При мен няма такова нещо.”

„Впоследствие започнахме да се допълваме: той казва едно, аз казвам друго, и нещата се получават. За всяко състезание правим някаква промяна – в столчето, техниката или програмата, за да има резултати. Но е трудно, човек трябва да създаде добър екип, да има масажист, лекар. Ние сме на столчета. Моят треньор се занимава и с връщането на гюлетата, дисковете. В чужбина всеки си има шерп за това. Но аз понякога си казвам: по-добре по трънака да минаваме, за да можем да усетим после насладата от победата.”

Надарена с кураж в изобилие, параолимпийката го раздава с шепи на другите. Създава във Варна спортен клуб за хора с увреждания „Атлант”, както и фитнес зала, в която достъпът за хората с увреждания е безплатен.

„Човек трябва да намери своя идол или нещо, с което да се занимава, за да не мисли само за недъга, да излезе от депресията. Всичко зависи от теб. Трябва да имаш силна воля или човек, който да те дръпне нагоре. Аз определено съм силен човек, на доста хора съм помогнала. Някак си успявам да им дам воля, хъс, желание за живот. Защото за нас спортът е и физиотерапия – за да не атрофират мускулите. Всеки човек, който се е родил, е нужен на този свят. Просто той трябва да намери себе си. Но това става, ако търсиш, ако се отдадеш на това, което те интересува, а не на онова, което ти е наложено от други”, споделя параолимпийката.

Следващата голяма цел на Стела е титла от Олимпиадата в Рио през 2016 г. Да й пожелаем успех!