Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кремена Николова за тракийските следи в културата на Париж

БНР Новини
Снимка: личен архив

„Занимава ме миналото, липсата на реални спомени за времето преди нас и връщането ни отново и отново към нещо, което не винаги сме преживели лично, но което е част от нас” – така започва да разказва личната си и професионална приказка художничката, драматург, скулптор и фотограф Кремена Николова. Родена е през 1979 г. във Варна, където за първи път разбира какво иска да прави през целия си живот – да се занимава с изкуство. Помни и мястото – дърводелското ателие на дядо й, който преподавал в Националното училището по изкуства „Добри Христов” в морската ни столица, с големи прозорци, със специфичната миризма на терпентин и безбройните листчета с драскотини на малката Кремена. Думите са другата й голяма любов. От съвсем малка изписва десетки тетрадки с истории и когато идва време да „порасне” и да направи първия си голям избор, тя решава да следва „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, а обучението в художествената област остава за друго време и място. „Когато наближи време да се дипломирам, много се изплаших, че ми предстои едно напълно предвидимо ежедневие с ясни граници, възможности и среда. А аз имах желание да се отворя към друга култура и хора” – разказва Кремена. И така през 2002 г. решава да замине за Париж. „Защото знаех езика, имах двама много близки мои приятели, които живееха вече там, и заради изключително богатото културно наследство на града, тъй като още тогава знаех, че искам да работя много с паметта”. Заминаването било напълно непредвидено само за година-две. Без очаквания и планове. Оттогава изминали 12 година, завършен курс по визуални изкуства в Академията по изящни изкуства във Версай и обучение в Лувъра при известния изкуствовед Бернард Блистен. „Останах заради хората, които срещах, пък и да бъда честна – малко се поувлякох с артистичните проектите, които ми се изпречваха на пътя”, с усмивка признава днес Кремена.

„Срещам хора, с които имаме много общи теми за работа. През годините много естествено и периодично ми се случваха подобни срещи. В момента работя с една френска актриса и мим Анжел Льомор, която може би е моето ангелче. С нея се срещнахме неочаквано, на място, на което не трябваше да бъда нито аз, нито тя. Две седмици след запознанството ни започнахме да си говорим за общ проект, което доведе до създаването на нашия общ спектакъл T(h)race. С Анжел работим заедно вече шест години.”

През 2012 г. двете пишат текста Lettre A Deux Voix („Писмо на два гласа”) за сборника Marilyn Apres Tout, посветен на 50-години от смъртта на Мерилин Монро. В него 18 мъже и 18 жени от 17 до 71 годишна възраст пишат на френски, английски, руски, арабски, италиански и български език текст за всяка една от 36-те години на Мерилин Монро. „Тъй като ние с Анжел имаме навика да работим на четири ръце, или два гласа, като се допълваме в „Писмо на два гласа” заедно написахме диалог между Мерилин и Норма Джиин. Моята част, разбира се, е на български език, а нейната на френски. Сборникът излезе като двуезична книга, а ние сами направихме и превода изцяло на френски език. Последваха четения, представяния на книгата и авантюрата продължава”, разказва Кремена Николова.

Другата голям авантюра за двете е общата им театрална пиеса Trace/ Thrace. В зависимост от това как се изписва името на спектакъла, той означава „Следи” или „Тракийци” и това не е случайно.

„Става въпрос за семейна история. Семейството е българско, емигрирало във Франция след Втората световна война, което изоставя бебето си в родината на грижите на сестрата на майката. Това детенце не се появява никога повече в историята като става ясно, че връзката между родителите и детето е скъсана и от двете страни. Тази семейна тайна остава да тежи като фантом в живота на жена, родена две поколения по-късно, която усеща тежестта и живее с нея, която непрекъснато сънува минало, което не е нейното. Накрая се получава едно изключително интересно и неочаквано развитие на събитията, което обаче няма да ви издам, защото се надявам в най-скоро време пиесата да бъде поставена и на българска сцена. Интересното в проекта е, че събрахме интернационален екип от френски, български и белгийски актьори. Репетирахме в Белгия и във Франция, имахме множество резиденции. Много експериментирахме по време на репетициите ни и се получи изключителен творчески обмен между актьорите. Те идваха от различни области на театъра, от различни школи, бяха на различни възрасти. Също така се получи много интересно смесване на езици. В пиесата има моменти, в които се говори само на български, и ние много държим на това.”

За Кремена представянето на Trace/Thrace на сцената на театралния фестивал в Авиньон през 2012 г. е един от най-големите й успехи до момента. Другият е попадането й сред финалистите на Националния конкурс „Хартията в съвременното изкуство” т.г., организиран от Фондация „Йордан Парушев”, защото за първи път показва работите си в България. Но със сигурност няма да е за последен. А за финал Кремена Николова сякаш на себе си казва – „Винаги съм искала да правя това – да бъда художник. И си мисля, че онова малко момиченце от Варна Кремена би било много щастливо, ако ме срещне днес, защото успях да осъществя мечта й.”


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

“Биенале на илюстрацията” отваря за четвърти път врати

Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..

публикувано на 26.11.24 в 07:05
Никола Замбели и Мария Македонска

Опазването на обредите и заветите на възрастните ни помага да преоткрием корените си

История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..

публикувано на 25.11.24 в 11:10

Детски рисунки, вдъхновени от природата и "Дърво на желанията" изненадват пловдивчани през следващите дни

След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..

публикувано на 24.11.24 в 10:10