За кой ли пореден път служители на „Напоителни системи” стачкуват тези дни заради неполучени заплати месеци наред. Ситуацията, провокирана от може би недомислена промяна в закона за водите през 2010 г., се повтаря периодично оттогава. В най-общи линии става дума за следното – доставянето на вода за напояване на земеделците трябва да формира печалбата на дружеството, а дейностите по „превенция на вредното влияние на водите”, разбирай поддръжката на съоръженията и отводняването в случаи на извънмерни валежи, каквито имаме в изобилие тази година, се заплащат от държавата. По ред причини обаче, последната не се издължава на фирмата. С голямо неудобство временният зам.-министър на земеделието инж. Георги Костов подчерта пред медиите, че в конкретния случай със заплатите държавата няма как да помогне.

„Това е държавно, но търговско дружество, и държавата не може току-така да даде пари за заплати, без да бъде обвинена от ЕК в нерегламентирана държавна помощ”, обясни той. Остава обаче открит въпросът дали държавата изпълнява собствените си решения за заплащане на дейностите на фирмата по „превенция на вредното влияние на водите”. За тази година са изплатени едни 12 млн. лв., но не е изпълнено задължението до 31 март държавата да изплати натрупаните си задължения за периода 2011-2013 г.

Тези пари трябвало да дойдат от друго перо, което пък не било попълнено и така нататък, и така нататък. Общо взето класически параграф 22. Зад този проблем с неизплатени заплати наднича обаче друг много по-значим – почти разрушената на практика система за напояване в страната. Разпадането на земеделските кооперативни стопанства и връщането на земите на бившите им собственици бе съпроводено у нас с обричане на разруха на някога доста обхватната и добра система от язовири, канали и помпени станции за напояване и хидромелиорации. Прави чест на дружеството „Напоителни системи”, че в тази сложна ситуация засега удържат положението в сегашната извънредно валежна година, признава зам.-министърът.

Изпълнителният директор на фирмата Димитър Методиев обаче предупреждава:

„Това не значи, че занапред няма да имаме бедствена ситуация. Повечето съоръжения, особено отводнителните помпени станции, са от 70 години. Язовирите са строени предимно през 50-те и 60-те години на миналия век и са надхвърлили технологичния си срок за експлоатация.”

Решение на този огромен проблем за българското земеделие чакаме от Световната банка, която трябва до юни 2015-а да изготви стратегия за устройство и управление на системата за напояване и хидромелиорации в България. Обикновено Световната банка отпуска грантове за подобна дейност, но нашият случай е вече толкова спешен и критичен, че държавата плаща на банката да изработи тази стратегия, коментира инж. Костов. Преговорите започнаха още през 2012-а, но се влачиха мудно и договорът бе финализиран едва през юли тази година. „Дали сме им много кратки срокове”, заяви за Радио България временният зам.-министър. Какво точно очакваме от експертите на банката?

„Проектът първо трябва да направи анализ на всички дейности по напояване и защита от вредното действие на водите”, казва зам.-министърът. „Но трябва и да предложи следните решения. Първо подходяща структура въз основа на най-добрите световни практики. Второ – най-вероятно законодателни промени и на трето място преходен период за тяхното изпълнение. А също какво ще ни струва това и идеи за външно подпомагане.”

Под външно подпомагане се подразбират европейските фондове, най-вероятно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и по възможност в рамките на сегашния бюджетен период на ЕК – 2014-2020 г. Дано обаче да не си припомним и по този повод нашумялата песничка „А дано, ама надали”.