Тези дни бяха публикувани анализите за българската икономика в момента и прогнозите за нейното развитие до края на годината на няколко авторитетни институции – НСИ, Българската банка за развитие, Райфайзенбанк България. В тази компания се включи и шефката на МВФ Кристин Лагард, която не спомена директно България, но не скри опасенията си за забавяне и понижаване на ръста на световната икономика до около 3%. Тази прогноза естествено важи и за българската икономика, която е изключително зависима от международните пазари.

Общото между всички анализатори е ударението, което поставят върху отражението на икономическата и политическа несигурност в България вече месеци наред върху стопанската конюнктура, бизнес климата и резултатите от икономическата дейност. Именно на тези обстоятелства се дължи фактът, че официално предвиденият доста скромен ръст от 1.8% на БВП за тази година по всяка вероятност няма да бъде реализиран и в най-добрия случай ще бъде постигнат ръст от 1.6%. Няма фактори, които достатъчно да ускорят икономическата активност, дори напротив, подчертават наблюдателите. И напомнят за финансовите затруднения на държавата, за растящия бюджетен дефицит, за изоставащите приходи на държавната хазна, за галопиращите публични разходи и за липсващите чуждестранни инвестиции.  Недостатъчният икономически растеж и растящите дефицити в редица сектори неизбежно ще принудят властите да ревизират бюджета по посока на затягане на колана и осигуряването на свежи пари в държавата чрез емитирането на нов дълг, посочват анализаторите.

Експертите на Българската банка за развитие обръщат внимание и на още едно притеснително явление в стопанския живот на страната. Те са констатирали, че влошената конюнктура е причината за практическото замразяване на заплатите в частния сектор през последните 12 месеца. На фона на стагнацията и липсата на оптимизъм за близките месеци, банката прогнозира по-нататъшен застой в ръста на възнагражденията, което неминуемо ще се отрази на потреблението, а от там и на цялата икономическа активност, която ще остане вяла. Що се отнася до публичните финанси, икономистите напомнят, че кризата около затворената поради неликвидност и поставена под особен надзор Корпоративна търговска банка далеч не е разрешена и че тя заплашва както банковата система, така и публичните финанси поради огромните размери на предполагаемите задължения на тази кредитна институция и необходимостта да се намерят от някъде средства за тяхното покриване. В тази връзка не се изключва възможността бюджетният дефицит, който наближава вече 500 млн. евро, да нарасне многократно и дори да надхвърли позволения от ЕС таван от 3% от БВП и отново се подчертава необходимостта от ревизия на публичния бюджет за тази година. От Райфайзенбанк споделят подобно мнение и припомнят, че към средата на годината бюджетният дефицит вече доближава тази червена линия, достигайки 2.8%.

Анализаторите не подминават и много важния и сериозен навсякъде в Европа проблем с безработицата. Сезонното повишаване на заетостта през лятото под влияние главно на туризма доведе до понижаване на нивото на безработицата до малко над 10%, което е близко до равнището в еврозоната. Това обаче е само временно явление и чувствително възстановяване на пазара на труда не се очаква, твърдят икономическите експерти, напомняйки, че преди летния сезон безработицата в страната надхвърляше 12%.

Допълнителна несигурност по отношение на икономическите показатели в месеците до края на годината внасят тревожните финансови проблеми и затруднения в енергетиката, която е натрупала огромни дългове, в публичното здравеопазване, което изпитва остър недостиг на финансови средства, в реализацията на европейски проекти, за които Брюксел спря финансирането и които в момента разчитат единствено на държавния бюджет. Страната в момента се управлява от служебно правителство, което има ограничени правомощия и къс живот от 2-3 месеца. Поради тази причина липсва едно от най-важните условия за прилагането на радикални оздравителни мерки и реформи – стабилна и легитимна държавна власт. Засега усилията на това правителство се ограничават до търсенето на временни и спешни решения за най-неотложните проблеми, без да се държи особена сметка за техния дългосрочен ефект и отражение върху икономиката. Последният пример в това отношение е поредният вътрешен заем на правителството от 150 млн. евро, с който на практика се достигна допустимият европейски таван.