Добрите идеи най-често се раждат случайно. И историята на Благой Найденов започва като детска игра. Веднъж, когато е на 12 години, излиза от банята, завит в хавлия, и подхвърля на баща си: „Виж, тате! Аз съм Майк Тайсън”, а бащата се хваща за думите и го записва в клуба по бокс. Следват години на упорит труд, подплатен с талант и безрезервната подкрепа на личния треньор Аспарух Георгиев и Българската федерация по бокс. Наградата е успехът, с който момчето заслужено се гордее.

На Световното младежко първенство по бокс в София през април тази година роденият на 9 юли 1996 г. в София Благой Найденов оправдава очакванията на експертите в бокса. Той достойно защитава шампионската си титла от Европейското първенство за юноши в София от 2012 г. и вдига летвата още по-високо. След тежък мач с шампиона по бокс на Азия Вадим Казаков от Казахстан грабва златния медал в категорията до 81 кг. и титлата световен шампион. Само четири месеца по-късно – през август, талантливият възпитаник на една от първите и най-добри боксови школи в България – тази на спортен клуб „Славия”, потвърждава високата си класа, като се завръща с един от трите златни медала за България от Младежката олимпиада в Нанджин, Китай. За последния си успех Найденов е удостоен с наградата „Златната България” за спортист на месец август на „Прес клуб България”, чийто носител се определя чрез анкета сред водещи спортни журналисти.

За какво си мислеше Благой Найденов на последния мач в Нанджин, донесъл му олимпийската титла? Нека научим това от него:

„Аз принципно си знаех, че ще стана олимпийски шампион. Чувствах го, отвътре ми идваше след световната титла. Просто нямах никакви съмнения. Знаех си, че ще стана олимпийски шампион”.

Тази психическа нагласа и увереност в победата не е учудваща:

„Психиката е много важна в този спорт. Винаги трябва да излизаш с нагласата, че ще победиш. Имаш ли някакво съмнение, не ти се получават нещата”, – обяснява шампионът.

Тези дни стана ясно, че Найденов няма да участва в предстоящото Европейско първенство по бокс за младежи в Загреб, тъй като се нуждае от почивка. А какви са плановете на младия боксьор оттук нататък?

„Аз правя нещата стъпка по стъпка, – разкрива Благой. – Сега ми предстои почивка. Като приближат състезанията, ще гледам напред. Аз съм максималист, гоня само златни медали. Другите не ме задоволяват”.

За Олимпиадата в Рио през 2016 г. още е рано да се мисли. Тя ще е на дневен ред след квалификациите. Целта, която ще гони Благой следващата година, е купа „Странджа” – най-престижната награда в българския бокс.

Известно е, че спортните успехи се заплащат с упорит труд и лишения. „Цяла година сме тренирали. Още от януари се качихме на спортната база в Белмекен, Рила, тежка година беше”, споделя боксьорът. Дали обаче понякога момчето, което тази година навърши пълнолетие, няма усещането, че заради бокса много неща от живота минават покрай него?

„Има време за всичко. Случвало се е по лагери с момчетата да си говорим, че ни се излиза, но… Не е нещо мъчително, защото като мине лагерът, като мине едно голямо състезание, като постигнем добри успехи,  после е много сладко”, – споделя Благой.

В края на срещата не можахме да не попитаме новата българска боксова надежда какво мисли за постоянно отлагания от украинеца Владимир Кличко мач с големия български боксьор Кубрат Пулев-Кобрата за световната титла, който последно е определен за 15 ноември:

„Аз не мога да коментирам нищо. Очакванията ми са Кобрата да победи. Ние сме българи, ще му стискаме палци докрай”, – сподели в края на интервюто за „Радио България” Благой Найденов.