Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски” е един от най-ярките символи на столицата. Храмът има своята богата история, за която не се знае много. Решението да бъде построен се взема от Българския парламент във Велико Търново по предложение на известния политик Петко Каравелов. Идеята е била катедралата да бъде построена в старопрестолния град, но след като София е избрана за столица, мястото се променя. Храмът е изграден в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османска власт. Основният камък е положен през 1882, но изграждането на храма започва след цели 22 години – през август 1904. В основите му е поставена метална кутия, в която са поставени имената на членовете на правителството. Първият проект е бил направен от руския архитект акад. Иван Богомолов, но след неговата смърт архитектурният план е напълно променен от неговия съотечественик проф. Александър Померанцев. Името на катедралата също не е избрано случайно – Александър Невски е бил виден руски пълководец и дипломат, патрон на руския император Александър ІІ. Изографисването на храма е поверено на прочути български и руски художници. Освещаването на катедралата става през 1924 година, тъй като през 1912, когато е завършена, избухва Първата балканска война. Днес храмът с изключителна архитектурна и художествена стойност има поражения и се нуждае от спешна реставрация на стенописите. Смята се, че една от причините за тяхното разрушаване е заради бързината, с която са рисувани, за да може да се открие катедралата навреме. За да спазят срока, художниците са добавяли към боите и оцет, за да съхнат по-бързо. За реставрацията на храма се говори отдавна. Единственият ремонт, който е правен от построяването му до днес, е позлатяването на куполите през 2000 година. Една от инициативите за спасяването на църквата е филмът „Златното сърце на София” на журналиста от Българската национална телевизия Горан Благоев и продуцента Найо Тицин. За Радио България Найо Тицин разказа защо са решили да направят този филм и защо се е наложило двегодишно забавяне на документалната лента.

„Тази година се навършват 90 години от освещаването на храм-паметника „Свети Александър Невски”. Това е достатъчен повод да излезе филмът „Златното сърце на София”. Истината от кухнята е, че с Горан планирахме той да бъде готов за 100-годишнината от построяването на храма, която беше през 2012-а. Но, поради няколко обективни обстоятелства, снимките, монтажът и цялата продукция на филма се забави с близо година и половина. Първо, през 2012 година се случи едно неочаквано събитие – беше хвърлен камък по голямата олтарна икона на Исус Христос и бе разкъсано нейното платно. Иконата влезе в реставрационен период от три-четири месеца. Тогава решихме с Горан да проследим и покажем част от реставрационния период и процес. След това патриарх Максим почина, което отново отложи завършването на филма. Решихме да изчакаме избора на новия патриарх и така влязохме в 2013 година. После стигнахме до извода, че всъщност няма нищо страшно в това филмът да бъде готов и да бъде представен за 90-годишнината от освещаването на храма.

Църквата иска да бъде собственик на храма, но той според историята е строен основно с дарения от граждани, както и от държавата. Общата сума на строежа е възлизала на около 5 милиона тогавашни златни лева...

За мен е напълно нормално храм-паметникът „Свети Александър Невски” да бъде собственост на Светия синод – продължава Найо Тицин. – Разбира се, той е национален паметник, за който трябва да се грижи не само Синодът, но и държавата. Храмът е в окаяно състояние. Той се нуждае от спешен ремонт, за да бъдат запазени стенописите на едни от най-големите руски и български художници, творили преди 100 години. Независимо дали харесваме или не тези стенописи, те са артефакт, част от историята, от времето, когато се е творило по този начин и е важно да бъдат запазени. Нашата основна идея покрай филма е той да бъде издаден на DVD, преведен на много езици и целият тираж да бъде дарен на храма, който да го продава на туристи.”