За първите седем месеца на текущата година вносът на България превишава износа с 2.250 млрд. евро. Това е дупката в търговския баланс на страната и тя е по-голяма със 170 млн. евро, отколкото година по-рано. Малко са страните в света, които нямат търговски дефицит. Но голяма част от тях не се притесняват особено от това, разчитайки че ще компенсират това разминаване в приходите и разходите по друг начин, с помощта на положителен платежен баланс, например. Положението става сериозно, когато тази дупка стане хронична, а това е точно случаят на България.

Трудно е да се открие в статистиките за последните десетина години някоя, когато търговското салдо е било в полза на българския износ. Когато към това се добави и дупката в бюджета, която стремително расте в последните месеци и наближава критичната европейска граница от 3% от БВП, положението започва наистина да буди тревога.

Какво по-точно сочат цифрите? Основен търговски партньор на българския бизнес са страните от Европейския съюз. Износът за тях през първата половина на годината е нараснал с около 3%, но пък вносът се е увеличил с близо 4 пункта. Т.е. купуваме от тях повече, отколкото успяваме да им продадем и разликата е близо 1.2 млрд евро. Страните, с които имаме най-активни търговски връзки от евросъюза са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия. Но България търгува и със страни извън ЕС. И тук наблюдаваме истински срив на износа, който се смъква с цели 12%. Добре поне, че и вносът намалява, но едва с около 6%. Крайният резултат е също негативен и надхвърля 1 млрд. евро. От тази група държави най-активно е деловото сътрудничество с Турция, Сингапур, Русия, Китай, Македония и Сърбия.

Основният извод, който може да се направи на фона на тези цифри е, че българските стоки и услуги на успяват да намерят достатъчно пазари по света, че българската икономика е силно зависима от вноса и че разминаването в приходите и разходите във външната търговия рано или късно ще трябва да се компенсира и сметките да бъдат изравнени.

Големият проблем в случая е в неконкурентоспособността на българските стоки и в ниската добавена стойност на експорта на България. И действително, страната продължава да изнася предимно суровини или стоки с ниска степен на преработка, т.е. носещи ниски печалби. Не случайно при износа на България за ЕС през първите шест месеца на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. най-голям ръст е отбелязан в сектор Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход. А при вноса доминират потребителските стоки, които веднъж изконсумирани, не генерират допълнителни приходи. Освен тях, внасяме значителни количества високотехнологични стоки, като само малка част от тях имат инвестиционно предназначение. Именно поради тази причина при вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор Разнообразни готови продукти. Същото важи и при вноса от трети страни, където най-голямо процентно увеличение е отчетено в същия сектор и то доближава 20-те процента.

Всичко това води до извода, че България остро се нуждае от инвестиции в индустрията и в инфраструктурата – местни и чуждестранни, които да я модернизират, да повишат нейната ефективност и да променят структурата на вноса и износа по посока на високите технологии и добавената стойност.