Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Парите разказват” – интерактивна изложба за историята на България, написана върху банкноти

БНР Новини
Фотоколаж: Вергил Митев

До края на септември в Дома на културата „Борис Христов” в Пловдив може да се види изложбата „Парите разказват”. „Това е странна и нетипична историческа изложба, която разказва за личностите върху българските банкноти. Те са уж много известни фигури в нашата история и уж всичко знаем за тях, а в същото време се оказаха изключително непознати дори за нас, специалистите” – разказва кураторът на изложбата Весела Ножарова. От експозицията можем да научим много интересни факти от живота на св. Иван Рилски – покровител на българския народ, възрожденците Паисий Хилендарски и Петър Берон, политика Стефан Стамболов, писателя Алеко Константинов, поета Пенчо Славейков, художника Иван Милев. Общо седем политически и обществени фигури, които красят днешните български пари.

„Изложбата първо хрумва на Юрий Вълковски, наш колега културолог и културен мениджър – посочва Весела Ножарова. – По време на една конференция, на която е поканен в Дъблин, той отива на вечеря заедно с други участници в проявата. Те започват да го разпитват откъде е, искат да разкаже нещо за България и на него му хрумва в един момент да извади портфейла си и да им покаже българска банкнота. И така започва да разказва за страната ни през историята на образа върху нея. Започнал със Стефан Стамболов – че е прочут политик, направил е много за държавата. След което показал Пенчо Славейков и им разказал какъв голям поет е, какво е написал. Идеята е изключителна, защото, ако се вгледаме в тези хартийки, които са всеки ден в джоба ни, ще открием много сложни и важни истории, разказани вътре. Например върху банкнотата с Пенчо Славейков се виждат файтон и поетесата Мара Белчева – загатната е любовта между двамата. Изписани са думи от техни любовни писма. Всяка банкнота разказва за персонаж, изобразен върху нея, но също така и за българската история.”

Изложбата всъщност е своеобразно лего от различни истории, направени под формата на седем големи изписани куба. Между тях има други по-малки, стъклени кубове, в които са поставени експонати от различни исторически музеи в страната. Това образователно лего разкрива малко известни и любопитни дори за специалистите факти от живота на персонажите. „Дойде една колежка от Етнографския музей в Пловдив и ни каза: аз не знаех, че Петър Берон е бил удушен или че е бил гинеколог. Това още веднъж ме наведе на мисълта, че малко хора се опитват да се доближат толкова до същността и живота на иначе клишираните във възприятията ни исторически личности” – казва Весела Ножарова. И още:

„Има нещо пагубно в образователната ни система, а и не само в нея. Изобщо в начина, по който функционират българските музеи. Те стимулират едно твърде шаблонно и остаряло възприятие на историята ни. Знаем едни неща по стереотипен начин, без да навлизаме в дълбочина и да търсим отговори на въпроса „Защо?”. Сега българските музеи не са достатъчно атрактивни за младите хора и това е нещо, което сме се опитали да избегнем в изложбата. В експозицията сме показали пишеща машина, за да могат децата да видят как се е пишело от началото на ХХ век до появата на компютъра. Те самите, ако имат желание, могат да седнат и да пишат на нея. Могат също да пишат букви в пясък, каквато е била системата на самия Петър Берон за упражняване на правопис. Или да седнат на стар чин от 50-те години. В Дома на културата сме разположили и монитори, на които прожектираме документални филми за епохата, откъси от предавания, биографични снимки и справки за историческите личности. Има слушалки, чрез които могат да се чуят различни звуци, свързани с конкретни истории. Например шума от Ниагарския водопад, защото разказваме историята на Алеко Константинов и неговото пътуване до Америка, показваме и картичката, която праща на Пенчо Славейков оттам. Може да се види оригиналът на „Рибния буквар” на Петър Берон от 1862 година. Както и оригинални рисунки на Иван Милев. Постарали сме се в изложбата да има достатъчно интерактивни моменти, които да предизвикат интереса и на най-малките ни посетители.”

След края на септември един от плановете за експозицията е всеки отделен модул да бъде дарен на училище, което носи името на съответната историческа личност. И така историите от банкнотите ни да станат част от училищната среда на съвременна България.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

17 гробни съоръжения откриха от некропола на антична Рациария

При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..

публикувано на 24.07.24 в 16:51

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01