На Световното първенство по волейбол за мъже в Полша домакините заслужено спечелиха титлата. Участник в триседмичния волейболен маратон бе и българският национален отбор, но уви, той не произведе положителна новина. С класирането си на едва 14-то място българските волейболисти дадоха повод за размисъл върху бъдещето на професионалния спорт у нас.
Разочароващото представяне на България на световното първенство в Полша всъщност беше очаквано. И никой не би направил от това трагедия, ако България нямаше дългогодишна традиция в този атрактивен спорт. На мъжкият ни национален отбор не му достигна малко, за да извоюва бронзовите отличия на Олимпийските игри в Лондон 2012 г. Години наред отборът бе сред фаворитите в комерсиалната Световна лига. Успехите на момчетата запалиха не един младеж в България да тренира и превърна волейбола в България в един от най-гледаните и обичани спортове.
Добрите резултати обаче останаха изолирани само за националния отбор, а вътрешното първенство така и не съумя да използва тази инерция и остана все така слабо и скучновато. А който макар и малко е запознат със законите в професионалния спорт знае, че трайният успех се дължи на дългосрочна стратегия и устойчива работа с подрастващите. Кризата, която застигна мъжкия волейбол, е добре позната и в други спортове. Баналната причина е хроничната липса на пари. Това обаче не изчерпва темата.
При криза е някак естествено да поглеждаме назад и да сравняваме с времето на „развития социализъм”. Тогава, до преди 25 години, спортът беше държавна политика. Държавни пари захранваха федерациите, защото държавното и партийно ръководство обичаше да се хвали със спортните успехи. Резултатите не закъсняха – на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. България спечели десет титли и се нареди на четвърто място по медали.
Днес, 25 години по-късно, в България няма дългосрочна политика не само за развитието на професионалния спорт, но и за стимулирането на масовия спорт, особено сред децата. Спортните функционери настояват от години за данъчни облекчения за спонсорите, но исканията им така и не бяха чути. На последните игри в Лондон 2012 г. нашите олимпийци се пребориха за едва два медала – един сребърен и един бронзов.
Специалистите твърдят, че причината за катастрофата не е липсата на млади таланти, а на талантливи треньори и на последователна работа на федерациите с младите надежди. Добрите български треньори отдавна са в чужбина и подготвят чужди таланти в спортове, в които България има дългогодишна традиция. Това важи както за волейбола, така и за художествената гимнастика, за вдигането на тежести и дори за футбола.
Никой не иска малка България да е водеща нация в професионалния спорт. Но е жалко и тъжно, когато загубиш извоювани позиции поради некомпетентност и недалновидност. Хаосът, в който живеем, очевидно се е нанесъл трайно и в спорта.
Протест с искане за оставка на министъра на образованието Красимир Вълчев и отмяна на идеята на МОН за задължително изучаване на предмет "Религия и добродетели" се организира в социалните мрежи, предаде репортерът на БНР Андрей Борисов. Акцията..
Cambridge Day 2025 - едно от водещите събития за учители по английски език в Югоизточна Европа, се провежда днес в столичния хотел "Балкан". За 19-а поредна година конференцията, организирана от издателството "Клет България", събира експерти и..
Изучаването на предмета "Добродетели и религии" в българските училища беше обсъждано над 5 часа на дискусия организирана от Министерството на образованието в Националния дворец на културата. Религиите ще се изучават в културологичен и исторически..
Специална съболезнователна книга беше отворена днес в Апостолическата нунциатура в София по повод кончината на папа Франциск. "Той умееше да води..
В брой 48 на предаването слушайте: От Молдова през България до Франция – пътя на бесарабския българин Иван Стоянов - интервю на Йоан Колев;..
В "България днес" на 24 април слушайте: 01:25 - Актуална информация от страната и българските общности зад граница 08:15 - Прогноза за..