За Радио България темата коментират политическите анализатори Кольо Парамов, Димитър Гронев, Антон Тодоров и Димитър Димитров. 

„Трудна и безкомпромисна ситуация от гледна точка на възможността да се състави стабилен кабинет, е изводът на Кольо Парамов. – Освен това вероятността да влязат 8 политически формации в парламента, не дава гаранции, че ще имаме шанс за силен политически кабинет, който да се въоръжи с търпението, знанието и желанието да реализира структурни промени, които 25 г. вече не можем да направим. При тази ситуация трябва да направим всичко възможно да търсим някаква договорка. В противен случай, общата финансова ситуация в България е тежка и ако пропуснем шанса да я направим, вероятността да ескалираме в негативен финансов план системата е много голяма. Затова е абсолютно задължително да се търси онзи голям и междинен компромис, който ще стане актуален като вариант. Но не в смисъл правителство ГЕРБ-БСП, по-скоро ангажимент на всички в името на държавата. Почти съм сигурен, че ще се заговори след 2-3 дни за „правителство на националното спасение”.

„Според мен има различни опции – смята Димитър Гронев. – Едната от тези опции е да се направи една широка коалиция. Дали това ще стане ми е трудно да предположа, както се казва: „Експертите предполагат, политиците разполагат!” Какво ще измислят политиците е отделен въпрос. Но според мен, БСП трябва да поздрави ГЕРБ за постигнатата победа, както сочат прогнозните данни, и да предложи да седнат още утре на една маса, като се наспят естествено. С бистър ум и трезво настроение да седнат на една маса и всички тези приоритети национални, за които се говори от всички партии и всички смятат, че това е печеливша кауза да се уточнят. В тази коалиция без значение как ще бъде наречена тя, но в тази формула на обединени около национални приоритети е най- добре и всички останали да участват в необходимата степен. Има формула за реализация на т.нар. свойство „нон адитивност”(немеханичен сбор). Сядат всички партии на една маса, определят някаква политическа рамка и никой нито печели, нито губи, защото се реализира ново качество. Т.е., цялото не е механичен сбор от съставящите го части, а много качества.”

„Съвсем еднозначно ще отговоря – стабилно правителство не може да бъде създадено. А изобщо някакво правителство може да бъде съставено много трудно – убеден е Антон Тодоров. – Ще съм много пряк в извода си. Всъщност след 17 ч. вчера бе ясно, че най-вероятно предстоят нови избори. Знам, че на „прима виста“ хората ще приемат това едва ли не като проклятие, като нещо, което е било немислимо до преди дни. Но в момента то е настояща реалност. Не бива да се плашим от това. Нашата работа, на политическите анализатори, е да обясним, че има страни в ЕС, които нито са се разпаднали, нито са загубили кой знае колко от това, че са имали избори през една година. Например, Италия. Друг е въпросът, че в България, с оглед на това, че публичната сфера е натоварена с огромни очаквания, хората възприемат такова много често сменяне на онези, които вземат решенията във висшата изпълнителна власт, като липса на стабилитет. Формално, е така, но същевременно, ако се обърнем към българския фолклор, това е онази приказка, в която се оттича синята вода, кафявата вода после, след нея жълтата вода. И най накрая, след дълга смяна вероятно ще се появят новите хора, които да не бъдат натоварени с цялата тежест на прехода, каквато я знаем от 25 години. Или ако обобщя в едно изречение, предстои дълга студена зима пред нас, българите. Това е нещо неприятно, но е в резултат на нашите решения. Не е паднало от небето. Всички тези хора, които днес са в парламента, са избрани с бюлетината на гласувалите. От друга страна има голяма група негласували. А това значи, че мнозинството от българите не са упражнили своето право на вот. Това именно според мен е най-важният въпрос. Защо те не са го направили? Тук трябва да се съсредоточи и вниманието на анализаторите.”

Честни ли бяха изборите? – Ето коментара на политолога Димитър Димитров за Радио България:

„О, мисля, че са много по-честни от изборите, които сме правили до сега. Със сигурност са много по- честни от изборите през 2009 г., които бяха оспорвани пред Конституционния съд и той дори промени техния резултат. Това не е обичайно събитие, в която и да е установена демокрация и то, защото не е спазен законът. Тъй като част от изборния ден не е изпълнена законосъобразно. Говоря за 2009 г. Вярно, че у нас имаше изключително голям интерес към схемите за закупуване на гласове, към контролираните гласове, но аз виждам това като признак на здраве.”

Какво очакват българите в блиц анкета на Радио България?

44-годишната Таня Беловодска е висшист, оптимист по природа. С какви надежди е гласувала тя?

„С надежди за по-голяма сигурност, за да останат повече млади хора тук в България, да няма безработица, да няма кражби и убийства, да има спокойствие, да има един нормален стандарт и живот.”

„Промяна уж, очаквам, ама... – подлага на съмнение шанса мечтите му да се сбъднат 29 годишният млад татко Момчил. - Надеждата е слаба. Всеки искада да е към по-добро, обаче... По-скоро искам да има възможности, за реализация, за по-добър живот.”

„Нищо не очаквам аз – отсича младата майка Ели Тодорова - един реалист на 30 години, ясно осъзнаваща важността на вота на суверена, но песимист за перспективите на младите хора в България. –Гласувам, за да не ми отиде гласа някъде другаде, където някой друг реши. Много неща искам, но знам, че няма нищо да стане и за детето, и за работа, и за всичко. Аз съм на 30 години и реално погледнато, откакто съм пълнолетна, вече 12 години, виждам... нищо! С всеки избор нещата стават все по-зле за нас, младите.”

„Аз сега от 40 години за първи път гласувам на избори, защото заминах навън и сега съм се върнал, казва и един над 60-годишен българин, който от дълги години живее и работи в Русия - А какво очакваме? - Да има повече справедливост за народа тук, да живее по-хубаво. На това се надяваме поне, макар да живея постоянно зад граница.”