Въпреки че хората се смятаме за господари на природата, тя бързо ни поставя в ъгъла, за да ни покаже къде ни е мястото. Достатъчно е да споменем, че влиянието на природните катаклизми през последните 20 години е било опустошително: над 4 млрд. души са засегнати, загиналите са над милион, а щетите са в милиарди евро. През 2013 г. са регистрирани 529 бедствия в световен мащаб, като 337 от тях са природни и 192 – технологични. Почти 100 млн. души са пострадали, а щетите само от природните бедствия са оценени на над 118 млрд. щатски долара. Данните са на Центъра за изследване на епидемиологията при бедствия. Наводненията остават най-честите природни катастрофи, които са причината за 44 на сто от смъртните случаи. Черната статистика не подмина и страната ни, след като това лято ни сполетяха няколко апокалиптични наводнения, отнели живота на над 20 човека, а стотици останаха без дом. Българските власти оцениха материалните загуби на около 311 млн. евро. Очакваната европейска помощ за възстановяване обаче ще бъде в размер на шест процента от стойността на щетите. Всички експерти са категорични, че единственият начин да намалим последиците от бедствията и да спасим животи, е като инвестираме в готовността да ги посрещнем.

„Всяко едно евро, инвестирано в подготовка и превенция, след това спестява между 4 и 7 евро, които трябва да платим, за да възстановим част от щетите” – казва Огнян Златев, ръководител на представителството на ЕК в България. „Бедствията са нещо, което все повече ще ни застига. Ако в 1990 г. шест на сто от населението на ЕС е било засегнато от различни видове катаклизми, то днес пострадалите са почти два пъти повече. Ние не можем да се преборим с природата и с начина, по който може би тя си отмъщава за това, което сме й причинили през годините на индустриален растеж, но най-малкото, което можем да направим, е да се опитаме да бъдем подготвени как да се справяме с тези предизвикателства.”

За да повиши информираността на европейските граждани за бедствията в световен мащаб, за тяхното социално въздействие и необходимостта от инвестиране в готовността за реакция, ЕК, съвместно с европейския офис на Червения кръст и 12 европейски национални дружества, сред които и БЧК, провежда от 22 септември до 2 ноември онлайн кампания „Устойчивост при бедствия”. Целта е с помощта на социалните медии и използвайки различни интерактивни методи да бъдат достигнати 28 млн. души на територията на Европа.

Каква е готовността у нас за реакция при бедствия?

„Има голяма степен на подготвеност. Винаги в самото начало на помощ идва и БЧК, и дирекцията за Противопожарна безопасност и защита на населението към МВР” – коментира Николай Тодоров, директор „Международно сътрудничество и програми” в БЧК. „Въпросът е да не действаме, както гласи една хубава българска поговорка „След дъжд качулка”, както е точно в нашия случай с наводненията. Ние трябва да действаме предварително. Не може да се учудваме, че при по-голям дъжд се наводняват квартали, отнасят се къщи и загиват хора, след като имаме незаконно строителство, след като сме изсекли горите и всички речни корита и дерета са затлачени с боклуци.”

По думите на Христо Григоров, председател на БЧК, организацията разполага с пет национални склада, които могат да осигурят помощи на 12 хил. човека в цялата страна в рамките на два часа. Според него българският народ е съпричастен и готов да помага, въпреки че „има сериозни социални и битови проблеми”. Наблюдава се и все по-голяма активност от страна на корпоративния бизнес. „Ако досега средствата се набираха от бабите и дядовците, които даваха по пет, по десет лева, сега вече средства се набират от големите фирми и вериги”, добави още той.