Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1955 – Началото на Варшавския договор

БНР Новини
Снимка: архив

Граждани и гражданки, другарки и другари,

Делегацията, назначена от правителството и упълномощена от президиума на Народното събрание да вземе участие в работата на свиканото на 11-и този месец във Варшава съвещание за осигуряване на мира и безопасността в Европа, изпълни възложеното й поръчение. Тя взе активно участие в работата на Варшавското съвещание на осемте европейски държави и подписа договора за дружба, съюзничество и взаимна помощ.



От тази реч на Вълко Червенков българите узнават, че страната е станала част от военно-политическия съюз на социалистическите страни – Варшавски договор. Албания, Чехословакия, ГДР, Унгария, Полша, Румъния и Съветският съюз също слагат подписите си за участие. Съюзът е създаден  като средство за противодействие на НАТО с 20 годишен срок, но продължава да се преподписва и съществува до рухването на комунизма и тоталитарните системи.

Военната организация на Варшавския договор няма самостоятелна роля, тъй като при война тя поставя силите на Варшавския договор под съветско командване. На практика Пактът е инструмент за съветския военен и политически контрол, както и за легитимиране на присъствието на съветските войски в Източна Европа.

Договорът на практика не гарантира и обещаната „взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет” на държавите- членки. Неговите сили са използвани два пъти за потушаване на бунтовете срещу тоталитарната система. Войсковите му части се намесват през 1956 г. по време на протестите в Унгария и Полша, а през 1968 г. и в Чехословакия, по време на Пражката пролет, за да се сложи край на демократичните реформи, които правителството на Алексанър Дубчек е на път да въведе. След нахуването на Съветския съюз заедно със съюзни войски в Чехословакия през 1968 година, Албания официално се оттеглят от договора.

За чехите и словаците „смъртта” на Варшавския договор е приета като освобождение. Официалното му разпускане е обявено през юли 1991 г. именно в Прага – по време на съвещание на новите демократични лидери, ръководено от чешкия президент Вацлав Хавел.

Особено впечатляващо звучи речта на тогавашния депутат Соломон Паси, произнесена пред Великото народно събрание по повод разпускането на пакта. Може да чуете запис от Златния фонд на БНР. Годината е 1991 – края на Варшавския договор.

Свидетели сме на политическата кончина и на идеологическото разложение на един от най-агресивните военно-политически заговори от Втората световна война насам. Свидетели сме на залеза на Варшавския договор. Без да коментирам целите, които този съюз претендираше, че си е поставил, онова, което той постигна се простира в три посоки. А именно – системен експорт на комунизъм и революции, военен терор над собствените си членове, протекция и инспирация на световния тероризъм. Стратегическата мишена на този блок беше една – нашата планета. Неговата върховна цел беше тотална победа на световния комунизъм, изразена в глобален триумф на съветския империализъм. Това са оценки, които някои хора правеха още вчера, оценки, в които мнозина се увериха и днес, и прелюдия към морала, който изглежда ще господства утре. За държавата-колос на този съюз дойдоха съдбовни моменти. Сега тя се разпада под напора на центробежните сили, пораждани и подтискани от нейната десетилетна, ако не и столетна имперска амбиция и конкистадорска политика. Сега империята е изправена пред грижата как да запази провинциите си, при което сигурността на сателитите става безспорно по-дребен кахър. Очевидната посока на политическите процеси показва, че е време България да се загрижи за своята отбрана като си подири, както повече и по-надеждни съюзници, така и по-малко на брой евентуални противници.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1995-1997 г. – Зимите на нашето недоволство – част I

За първи път в рубриката „80 години в 80 седмици” в един материал обединяваме събития от три години, тъй като правителството на Жан Виденов е симптоматично за неуспешния преход, в който продължаваме да живеем и днес. След като печели изборите, от 18..

публикувано на 28.07.15 в 11:57

1994 г. – Лятото, в което Господ беше българин

Лятото на 1994 г., Световното първенство по футбол в Съединените щати. България участва за шести път на световни финали. Всъщност участва, защото 9 месеца по-рано Господ „стана българин”. На 17 ноември на стадион Парк де пренс в Париж се решаваше кой –..

публикувано на 21.07.15 в 13:50

1993 година: Любен Беров – „сламеният човек”

След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права..

публикувано на 14.07.15 в 12:18