Българската социално-осигурителна система от години е в колапс. Една от причините е бързо топящата се разлика между работещи и пенсионери. Към момента около 2 700 000 души издържат 2 200 000 българи, излезли в заслужен отдих. Лошата събираемост на осигуровките също допринася за кризата. Резултатът от всичко това е недостатъчно средства във фондовете за обществено осигуряване и бъркане в бюджета, за да се изплатят пенсии и осигуровки. Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система към служебния министър на труда и социалната политика Йордан Христосков разработи пакет с различни предложения за реформи с цел да се излезе от задънената улица. Накъде обаче ще поеме осигурителната ни система, ще зависи изцяло от новото правителство, което предстои да бъде сформирано с мандата на ГЕРБ.

За да повишат приходите, експертите предвиждат изравняване на минималния осигурителен доход за всички самонаети. Това ще засегне земеделските производители и тютюнопроизводителите, които в момента се осигуряват върху по-нисък доход. Според социалния министър те обаче трябва да бъдат компенсирани с допълнителни субсидии. Друга мярка в тази насока е премахване на привилегията на държавните служители държавата да им плаща осигуровките. Консултативният съвет предлага също така въвеждането на наказателна отговорност за укриване на осигурителни вноски. Очакванията са тази мярка да подобри с минимум пет процента събираемостта. Предлага се също да бъдат повишени вноските за пенсия и безработица.

„Причините за предложенията за промени в размера на осигурителните вноски са, че дефицитът във фондовете на общественото осигуряване е много висок” – обяснява Йордан Христосков. „В момента 53 на сто от разходите за пенсии и обезщетения са за сметка на държавния бюджет. Ако тази тенденция продължи, разчетите са, че скоро над 60 на сто от осигурителните плащания, в това число най-вече пенсиите, ще бъдат за сметка на бюджета. Плавното повишаване на размерите на осигурителните вноски ще доведе до постепенно постигане на по-добър баланс между пари от държавния бюджет и собствени приходи от осигурителни вноски. Подобни препоръки отправят не само експерти от България, но и от международни авторитетни организации, в това число Световната банка и Международният валутен фонд.”

Предлаганите реформи предвиждат още плавно увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране при всички категории труд. Също така се предвижда ограничаване на ранното пенсиониране, включително чрез въвеждане на диференцирана минимална възраст за пенсиониране на служителите от т.нар. специални ведомства. До 2028 или 2036 г. в зависимост от варианта, който бъде избран, мъжете и жените ще трябва да се пенсионират на 65 години. Като социален буфер срещу покачването на възрастта от Консултативния съвет предлагат въвеждането на помощ за безработица преди пенсиониране.

„Много хора в предпенсионна възраст остават без работа, изчерпали са правото си на обезщетение за безработица и разчитат единствено на социални подпомагания” – обяснява социалният министър. „В много страни, където се въведе нарастването на възрастта за пенсиониране, бяха приложени подобни защитни схеми. В България също имаше до 2011 г. помощ за дългосрочна безработица. Затова предложението е дългосрочно безработните хора, на които им остават две години до навършване на пенсионна възраст, да получават за срок от 12 месеца парично обезщетение в минимални размери, които ще бъдат определени за следващата година със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.”