„Политическа стабилност не означава непременно сигурност, в това число и на инвестициите” – така дипломатично, намеквайки за други европейски страни, австрийският президент Хайнц Фишер коментира политическата нестабилност в България. Президентът на алпийската република бе на двудневно официално посещение в София по повод 135-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Австрия. Темите на разговорите с българския президент Росен Плевнелиев обаче далеч надхвърлиха протоколния повод за визитата.
Не само провеждането на двустранен бизнес форум с участието на над 50 австрийски и още толкова български фирми постави акцента на официалното посещение на Хайнц Фишер в София върху интензивните икономически връзки между двете страни. Числата са повече от категорични – двустранният стокообмен надхвърля 1 мрлд. евро годишно, а австрийските инвестиции в България са в размер на 6 млрд. евро, с което алпийската република заема водещото място сред чуждестранните инвеститори в България, ако се абстрахираме от руската инвестиция на „Лукойл”. По думите на вицепрезидента на австрийската стопанска камара Кристоф Матцнетер, „българите оценяват опита на австрийската икономика в страните от ЦИЕ”. На този опит разчита и българският президент Росен Плевнелиев за изпълнението на редица нови инфраструктурни проекти:
„Изграждаме и модернизираме транспортната инфраструктура като част от европейската. Предстои изграждането на сложни и технически много трудни за изпълнение проекти, например тунелът на магистрала Струма от 15 км, ще строим тунела под Шипка, ще строим жп тунели и мостове. Австрийските компании тук са световен лидер и ние ще разчитаме на сътрудничество и на техния интерес към предстоящите търгове, които ще се финансират и с европейски средства.”
България и Австрия вече си партнират в един мегапроект – „Южен поток”. След разговорите между двамата президенти стана ясно, че София и Виена твърдо подкрепят строежа на газопровода, но при изричното спазване на европейските правила. Хайнц Фишер подчерта, че решението за бъдещето на „Южен поток” е изцяло в ръцете на новата Европейска комисия, която преговаря с руската компания „Газпром” за налагането на Третия енергиен пакет. Става дума за отделянето на производството и доставката на природен газ от експлоатацията на мрежата за пренос. В София Фишер се обърна индиректно към Брюксел:
„Газопроводът „Южен поток” преминава през територията на страни-членки на ЕС и НАТО. Ние очакваме, че ЕС ще оцени този проект разумно, честно и обективно. Така, както има необходимост от „Северен поток“, за диверсификацията на енергийните доставки в Европа сега е необходим и „Южен поток“. Този газопровод се строи от европейски фирми. И когато всички условия на европейското законодателство са изпълнени, не виждам причина „Северен поток“ да съществува, а строежът на „Южен поток“ да се възпрепятства.“
Въпреки добрите показатели на икономическото сътрудничество между България и Австрия, австрийските инвеститори от години страдат от липсата на правна сигурност у нас. Политическата нестабилност в България от последните почти две години също се отразява неблагоприятно на бизнес климата. В тази връзка Росен Плевнелиев отбеляза самокритично:
„Повече от ясно е, че българските институции не са перфектни. Имаме какво да подобрим в тяхната работа. Ако политиците се обединят, ако успеем да излезем на едно по-високо ниво на стабилност, както политическа, така и институционална, България има силен потенциал за много повече инвестиции и много по-силен икономически ръст. Не сме перфектни, но има огромен потенциал.”
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..