Дългоочакваната автобиография на Симеон Сакскобургготски вече е на книжния пазар. Цар на българите в детството си – от 1943 до 1946 година, и министър-председател на България от 2001 до 2005-та, живял десетилетия в чужбина, той безспорно има интересен житейски път. Мемоарите му се наричат „Една необикновена съдба” и разкриват малко или напълно неизвестни факти от живота му.
„Книгата, за която вече се е коментирало достатъчно, няма претенцията на мемоари или на някакви разточителни спомени, а по-скоро е преглед на един живот. Или, както каза дъщеря ми Калина – смисълът на един живот – посочи той при представянето на изданието. – Това е била една от целите ми, защото може би заради факта, че съм по-скоро затворен, много пъти съм бил заобиколен от митове и какви ли не идеи, които хората ми приписват. Като говори човек в първо лице, вече е друго.То беше, за да оставя нещо от първо лице за нашата история и за един период, който е бил заличаван или пренебрегнат по различни съображения.”
„Да говориш за себе си винаги е трудно, а още повече, когато възпитанието и обкръжението не предразполагат към това, както е в кралските семейства” – пише Симеон II. И, въпреки това, започва да отсява и разказва истории, преживяни през десетилетията. Съдбата му наистина е необикновена и то поради много фактори. На първо място, той е първият монарх в световната история, който, след като е прогонен от страната си за около 50 години, се връща в управлението като министър-председател. По време на неговия мандат България успява да стане член на НАТО. На второ място, както той самият казва: „Водех помирителна политика по необходимост”. Истината е, че немалко хора са очаквали той да започне да си отмъщава на представители на бившия комунистически режим за стореното срещу него и семейството му, но той не го прави. При представянето на книгата бившият евродепутат от НДСВ Станимир Илчев обобщи някои от причините за написването й:
„Според мен можем да говорим за три групи причини. Първата е свързана с историята и неговото отношение към историята. Тук влизат и елементите дълг към рода, дълг към династията, дълг към държавата, дълг към всички, с които са работили дядо му, баща му и той самият. Втората група причини визира съхраняването на едно уникално управленско, житейско и бизнес-ориентирано ноу-хау, тъй като животът му е бил разнообразен и тези 50 години в изгнание не би следвало да си ги представяме като поредица от дни, изпълнени със съзерцание. Симеон ІІ е работил в големия корпоративен бизнес, посещавал е невероятни места, установявал е контакти със забележителни хора. Поемал е дискретните функции на медиатор в сложни житейски ситуации. Така че една от причините да се напише такава книга е този опит да бъде споделен. Третата причина е, че Симеон ІІ е в остро несъгласие с една група хора, които нарича ревизионисти. Онези, които чакат участниците в едни събития да изчезнат, за да започнат да опорочават историята. Те чакат някой да напусне този грешен свят, за да започнат да му лепят етикети, които и най-старателната изследователска активност впоследствие трудно може да замени с истинските наименования на събитията и истинското им съдържание.”
А Симеон Сакскобургготски изрази надежда, че трябва отново да намерим национална цел, която да ни обедини. Подобна на тази, когато през 2007 г. България стана член на ЕС.
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..