В полите на Родопите, на два километра от град Перущица и на 140 км от София, се намира Червената църква. Това е един от най-забележителните ни паметници на раннохристиянската архитектура. Неотдавна храмът беше възстановен и консервиран с европейски средства. Благодарение на това той се превърна в търсен туристически обект. Учените не са единодушни кога точно е била издигната Червената църква. Според повечето от тях строителството й започнало в края на IV или началото на V в. Това я прави една от най-старите църкви на територията на България. Предполага се, че подобно на други наши християнски храмове, тя е била построена върху древно тракийско светилище. Подробности за Червената църква научаваме от екскурзовода Мария Андреева:
„Първоначалната сграда въобще не е била църква, а ротонда. Била е кръгла с два околни коридора. Тя е била място за поклонение, където са се съхранявали мощи на раннохристиянски светци. Както знаете, през 324 г. се състоял Вселенски събор. Тогава християнството е обявено за официална религия на Римската империя. Вероятно няколко десетилетия по-късно е построена тази ротонда.”
През Средновековието ротондата се превръща в християнска базилика, която се е наричала „Света Богородица”. В течение на вековете храмът е бил разрушаван и надграждан няколко пъти. В наши дни е известен още като „Червената църква” заради римските тухли и розовия хоросан, с които е бил построен.
„Повечето раннохристиянски църкви оцеляват примерно с 50 сантиметра зид и части от мозаечния под. Но тук имаме 14-метрова стена. Специалисти твърдят, че от пода на основното помещение до върха на основния купол, тя е достигала височина от 17 м. Можете да си представите колко величествена е била постройката! Наричат я базилика. Но базиликите по принцип са едно цяло помещение. А този храм е четирикуполен. Помещенията са отделени. Имаме наос, два околни коридора, вътрешно и външно преддверие, параклис, олтарна абсида и баптистерий. Тук са запазени два стенописни пласта. Единият е от V-VI в., а другият е от X-XII в.”
Църквата е била богато украсена, а подът бил покрит с мозайка. Стените й били облицовани донякъде с мрамор, а в горната си част били изписани с красиви стенописи. Храмът е унищожен през XIII в. Константин Иречек пръв проявява научен интерес към него. През 1883 г. чешкият историк и български политик вижда уникалния паметник и го описва в своите хроники. В годините преди демократичните промени, обектът е бил възстановяван и консервиран. Днес Червената църква привлича туристи от страната и чужбина. През миналата година тя беше реставрирана по проект на ОП „Регионално развитие”. Идеята е да се подпомогне развитието на културния туризъм в региона. За целта е изградена и асфалтирана пешеходна алея до обекта, както и информационен център.
Снимки: Венета Николова
Материалът е изготвен със съдействието на проекта „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България” на МИЕ.
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..