Домакинствата в България имат над 2,7 млн. кредита към банки. Това е много нисък показател на фона на развитите европейски страни, където почти две трети от населението дължи пари на кредитните институции. Към това трябва да се добави и че задлъжнелите семейства в страната всъщност не дължат кой знае какви големи суми – средно по 3400 евро, включително и жилищните кредити, които са доста по-големи от текущите краткосрочни потребителски заеми. Общо дълговете на българските домакинства възлизат на малко повече от 9 млрд. евро, което е повече от два пъти по-малко, отколкото са техните спестявания. За разлика от задлъжнялостта на държавата, която наближава 30% от БВП, тази на българските граждани е едва 22%, докато в богата и развита Германия например е около 60%.

Българинът по принцип обича да спестява и се плаши от дълговете. Показателна в това отношение е една стара българска поговорка, която гласи „Доверие всекиму, вересия никому”. Това, разбира се, се е променило днес и търговците и банките предлагат шумно и натрапчиво какви ли не уж изгодни и съблазнителни условия за „пазаруването” на кредит и за вземането на заем. За малки потребителски и „бързи”, както се наричат, кредити има даже обяви по стените на сградите и за отпускането им не се изискват почти никакви обезпечения. За сметка на това лихвите им са убийствени и се въртят около 10% месечно. Така или иначе, 55% от финансовите задължения на домакинствата са под формата на потребителски кредити, 45% от задълженията са за ипотеки.

Според наблюденията на националната банка, в последно време има тенденция да расте броят на кредитите, т.е. повече българи да се престрашават да вземат пари на заем. Обяснението на това явление е пълно с противоречия. От една страна, точно в последните една-две години страната преживява период на голяма политическа и икономическа нестабилност, безработицата се колебае сезонно, но остава висока на равнище от 12%. Всичко това би трябвало от една страна да кара българите да са много консервативни и пестеливи по отношение на потреблението, ограничавайки покупките до санитарния минимум и отлагайки закупуването на по-трайни и по-скъпи вещи. Това всъщност се потвърждава от всички социологически и статистически изследвания. Най-красноречивото доказателство за тази принудителна пестеливост на иначе обичащите лукса, качеството и комфортния живот българи се илюстрира най-недвусмислено от постоянно растящите им спестявания. От друга страна обаче, несигурната и нископлатена работа, грижите за децата, задължителният покрив над главата и милионите изкушения на потребителския пазар карат често мнозина да прибягнат до услугите на банките, за да финансират своите материални нужди. Още повече, че точно през последните месеци се наблюдава и понижение на лихвите по кредитите, които стават като че ли по-евтини и по-лесно достъпни.