Земният живот не секва, ако човешките дела шетат по шарения свят. Една от големите житейски тайни е, че за да живее човек трябва да стане мост към доброто – от себе си към другите. И усетим ли здравина под краката си, значи вървим по мостовете на добрата воля на човека. Доброто дело е роля, бликнала от собственото сърце и изречена със собствен глас. Тук суфльори не трябват. Може би е време да се погледнем в очите и да се запитаме: кои сме ние, къде и как живеем? С каква енергия се зареждаме и какво е разстоянието между нас? Как да се сдобием с пропуск към сърдечността на човешкото съжителство?

Днес нашето време толкова разми критериите за добро и зло и едва ли има някой, който може еднозначно да отговори на въпроса: какво е това добър човек? Възрастните сигурно биха се затруднили, но 10-годишната Ани е категорична, че знае. В един зимен ден, както си вървяла по улицата, дочула позната мелодия. Вниманието на момиченцето било привлечено от просяка, който в захлас слушал уличния цигулар. После дрипавият човек изсипал всичките събрани стотинки от пластмасовата си чашка в отворения калъф на музиканта и си тръгнал. За Ани този просяк е добър човек. Има още една история за пластмасова чашка. С нея един беловлас странник – 100-годишният дядо Добри от с. Байлово е събрал 35 700 лева и ги е дарил на столичния храм „Св.Александър Невски“. Той е най-щедрият дарител на патриаршеската катедрала. И други храмове са получавали дарения от аскетичния старец, събрани с пластмасова чашка.

Не можем да надникнем в тайната на живота при отсъствието на доброто и злото. Светът е просъществувал и ще пребъде под знака на тяхната вечна борба. Ние, българите, имаме доказателства за това. Всеки ден от средствата за масова информация научаваме за нуждаещи се деца, или тежко болни, които очакват да изпратим SMS, за да се съберат необходимите суми за животоспасяваща операция. Имаме си и президентска инициатива „Българската коледа“, която събира средства за лечение на болни деца. Спомням си какво ми разказа Хермина, дъщерята на един колега, която преди години имаше нужда от помощ за животоспасяваща операция. Тя успя да се пребори с коварната болест, но още пази едно писмо от непознат старец. С разкривен почерк възрастният човек бе написал, че й желае здраве и бе изпратил последните си пари. В плика имаше два лева. Този плик и съпричастността на хиляди хора, откликнали, когато Хермина бе болна, я провокираха да се посвети на доброто и да помага на нуждаещите се.

Когато си припомням тези истински истории, винаги се питам: хората ще станат ли по-добри и отговорни към живота, с който съдбата ги дарява? Притчата за Каин и Авел ще продължи ли да живее в безумието, убийствата и завистта на човечеството? Ще намери ли човечеството своя Мойсей, който да го изведе на онази обетована земя на духа, на която хората ще намерят своето спасение! Богатите ще станат ли по-загрижени, бедните по-сити, неразумните ще постигнат ли мъдрост, а мъдрите ще превърнат ли мисълта си в полезно действие за всички ?

Време е да потърсим онази постъпка, или личност, която може да се впише в понятието човешка добрина. Потънали в грижите на всекидневието ни за нея се сещаме, когато изпаднем в беда, или по определени поводи. Вярно е,че на празник човек търси другия човек, на когото да повярва, пред когото не би заключил вратата си и с когото би изпил бутилка вино.  Но е сигурно, че скрити зад решетки и катинари, оковани със страх и съмнение, ние знаем точно кой е опасния, лошия човек. Знаем всичко за кражбите и убийствата и почти нищо за нормалния и добрия човек. Той не е в обектива на камерите, не е интересен за жълтата преса и не е персонажът на касовите филми. Той просто се опитва да живее естествено, но по законите на природата, държавата и морала си. Мисля, че добрината е начин на присъствие в това общество. Тя не е само материален жест да дадеш, да подкрепиш, да обуеш, или облечеш. Тя е и в това да се усмихнеш на някого, да насърчиш с поглед, когато той прави нещо. Мисля, че добрината трябва да проходи в нашето ежедневие задължително. Не на високо ниво, не всеки може да помогне на изпаднал в беда човек. Но добрината е в това, че искаш и другия да живее добре, да признаваш правото му и той да съществува. Наистина, ако търсим доброто в живота първо трябва да се вгледаме в себе си. Нали така е казано в Библията?

И докато чакаме в Народното събрание да се разберат коя от всички парламентарни групи е по-загрижена за добруването, сигурността и спокойствието ни, докато чакаме от съдебната система да прибере престъпниците, ние, обикновените хора, продължаваме да си задаваме въпроса: а дотогава кой и как ще ни пази от самите себе си. Кой ще спаси душите ни от разруха, кой ще покаже на децата ни що е това добър човек? Опитахме с омраза и лицемерие, опитахме с железни решетки и недоверие. Не станахме нито по-богати, нито по-спокойни, нито по-щастливи. Май не сме опитали само едно – да бъдем по-добри. Не веднага и не към всички. Постепенно и по малко. Можем да започнем от най-лесното – добрата дума. Съседката, например, която ви тормози – усмихнете й се. Или колегата, който ви лази по нервите – поздравете го за успеха, или роднините, с които не си говорите от години – поканете ги на кафе. Не се усмихвайте недоверчиво, просто опитайте!