Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1962 – Камерен ансамбъл „Софийски солисти” – една музикална приказка без край

БНР Новини
Снимка: архив

През далечната 1962 г., увлечени от магията на камерното музициране, тринайсет даровити инструменталисти обединяват таланта си в единно художествено мислене. Така започва творческият път на един от най-известните камерни оркестри в Европа – „Софийски солисти”. В продължение на десетилетия той е сред най-ярките представители на съвременното българско музикално изпълнителско изкуство. Огромен е броят на творбите от родни композитори, вдъхновени и посветени на ансамбъла.

Идеята за създаването му възниква спонтанно сред едно ядро отлични музиканти от Софийска народна опера, както се е наричала тогава. С голям ентусиазъм е приет първият концерт на състава под ръководството на диригента Михаил Ангелов. Първоначално „солистите” свирят под друго име. В интервю от 1975 г., съхранено в „Златен фонд” на БНР, един от основателите – Александър Попов, си спомня:
„Дълго умувахме как да наречем състава и се спряхме на „Софийски камерен оркестър”. Обаче името не беше най-първата ни задача. Нас ни събра безграничната любов към камерното музициране. На фона на оркестровата ни работа, възприехме тази възможност като върховен стимул за творческа изява от друг тип. Запознахме се с автори, които оперната програма не обхваща. Първите ни стъпки бяха в търсене и утвърждаване на нашите художествено-творчески възможности.”

Широкоспектърният репертоар на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” се простира от XV в. до съвременността. Така съставът се превръща в основен фактор за формирането на критерии за камерната музика у публиката в България. Следващият диригент, вписал името си в историята на ансамбъла, е Васил Казанджиев. В свое изказване, документирано в „Златен фонд“, той обяснява:

„Предназначението на „Софийски солисти“ от самото начало до днес е известно на широката публика. Това е преди всичко популяризирането на шедьоврите, завещани от Барока, Класицизма и Романтизма и утвърждаването на образците от съвременната музика. Без съмнение израстването на един такъв състав се изгражда на базата на класическата музика. Тя е най-сигурният трамплин към овладяването на всички други стилове. В същото време формация, която претендира за всеобхватност в своя репертоар и за представяне на националната култура не само у нас, а и в чужбина, трябва да отделя внимание на родното творчество. Използвахме контактите си по художествена линия, за да убедим авторите, че сме способни да изпълним премиерно творбите им на действително високо ниво.“
След Васил Казанджиев, съставът ръководи Емил Табаков. От 1988 г. насам негов диригент е Пламен Джуров. За своето над половинвековно съществуване Камерен ансамбъл „Софийски солисти” намира път към сърцата на милиони зрители и слушатели. Няма страна от Северното полукълбо на планетата, в която да не е концертирал многократно. Десетки са осъществените турнета в Северна и Южна Америка, Азия и Австралия.

Снимка: БулфотоДнес името на състава и на Пламен Джуров са еталон за висок професионализъм, а всяка тяхна изява е значимо събитие в културния живот на България. Често „солистите“ са предпочитан сценичен партньор от световноизвестни музиканти при гостуванията им у нас. Ансамбълът не забравя да подаде ръка и на най-младите, които все още „прохождат” в самостоятелните си изяви с оркестър.

По случай своя юбилей, съставът бе отличен с почетен знак от Столичната община , а от 2009 г. по негова инициатива се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28