През далечната 1962 г., увлечени от магията на камерното музициране, тринайсет даровити инструменталисти обединяват таланта си в единно художествено мислене. Така започва творческият път на един от най-известните камерни оркестри в Европа – „Софийски солисти”. В продължение на десетилетия той е сред най-ярките представители на съвременното българско музикално изпълнителско изкуство. Огромен е броят на творбите от родни композитори, вдъхновени и посветени на ансамбъла.
Широкоспектърният репертоар на Камерен ансамбъл „Софийски солисти” се простира от XV в. до съвременността. Така съставът се превръща в основен фактор за формирането на критерии за камерната музика у публиката в България. Следващият диригент, вписал името си в историята на ансамбъла, е Васил Казанджиев. В свое изказване, документирано в „Златен фонд“, той обяснява:
Днес името на състава и на Пламен Джуров са еталон за висок професионализъм, а всяка тяхна изява е значимо събитие в културния живот на България. Често „солистите“ са предпочитан сценичен партньор от световноизвестни музиканти при гостуванията им у нас. Ансамбълът не забравя да подаде ръка и на най-младите, които все още „прохождат” в самостоятелните си изяви с оркестър.
По случай своя юбилей, съставът бе отличен с почетен знак от Столичната община , а от 2009 г. по негова инициатива се провежда ежегоден международен конкурс по композиция. В неговите издания досега са участвали над 140 композитори от повече от 30 страни.
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..