Нова година и Васильовден

Сурва, Сурваки или Васильовден е българският празник, с който по традиция посрещаме новата календарна година. Отбелязват го във всички краища на България, разпространен е и сред етническите българи, живеещи извън страната.

„Сурва, весела година”, изп. Андон Даскалов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трапезата в навечерието на Сурва е втората кадена вечеря след Бъдни вечер и до голяма степен повтаря основните ритуални моменти. Пластичната украса на обредните хлябове е същата, еднаква е и символиката. Основната разлика е в това, че ястията са блажни – т.е. в тях има яйца, сирене, месо. В навечерието на 1 януари по традиция се прекадяват погача, млин и свинска глава. В някои райони на България върху погачата се поставя кравай. След като храната бъде прекадена, краваят се отделя и на сутринта част от него се дава на животните. Остатъкът се запазва за лечение. В различните краища на България приготвят различни тестени изделия – млин, баница, тутманик, булгурник, зелник. Млинът или баницата се приготвят от точени, по-често печени на връшник, между които се слага смес от сирене, яйца и мазнина. Тутманикът е малко по-различен. За него се меси тесто, разделя се на две или три части, оформени като пити. Между тях отново се добавя същата смес от яйца и сирене. Във всички краища на България баницата се приготвя според местния обичай. Но навсякъде в нея се слагат малки дрянови клончета, които предварително са наречени – за късмет, здраве, успех в работата, в учението и пр. Такава баница приготвяме и днес, макар и най-често с кори от магазина. А късметите пишем на малки листчета, с които увиваме дряна.

Свинската глава е на голяма почит през тази вечер. Цяла или приготвена по характерна за района рецепта, някога тя непременно присъствала на трапезата. Това е и единственият ритуал в българската традиция, при който свинско месо се поднася като обредна храна и се кади. Както и на Бъдни вечер, на масата се слагат орехи, глави чесън и лук, мед. В някои села в миналото играели хоро цяла нощ – за здраве и берекет. На други места взимали дванайсет парчета от прекадения кромид – по едно за всеки месец от годината. Слагали сол в средата и ги подреждали на трапезата. Сутринта гледали къде солта се е стопила и се е събрала вода. Според народните гадателски практики, водата в кръгчето от лук означава, че месецът, за който е наречено, ще бъде дъждовен.

Мелодии за ладуване

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С магията на първия ден – т. нар. инициална магия, се обясняват всички вярванията около Сурва. По първия човек, посетил дома, се предсказва каква ще бъде годината. Ако е момче, ще се родят повече мъжки агънца, ако е момиче – женски. Символ на здраве, сила и младост, дрянът има специално място в ритуалите. От него се правят сурвачките, с които момчета на възраст до 12 (или 15) години обикалят къщите и пожелават късмет и благополучие. Сурвакарчетата носят прясно откършена и украсена дряновица, а през рамото – торбичка, за да събират даровете, които получават. Децата първо сурвакат своите роднини, изричайки благословии за здраве и плодородие. Започват от най-възрастния в дома, а след като сурвакат всички хора, отиват при домашните животни, за да сурвакат и тях. В Западна България е разпространено сурвакането от маскирани ергенски дружини, наричани сурваскари, джемале, коледжане и пр. По състав на обредните лица и структура на целия обред, маскираните сурваскари са сходни с пролетния кукерски обичай в източната част на страната ни.

На първи януари е църковният празник, посветен на Свети Василий Велики. Народният се нарича Васильовден или свети Васил. В навечерието на Нова година момите изпълнявали обичая ладуване. Първо се събирали за „мълчана вода“ – т.е. налята и пренесена при пълно мълчание. Девойката, която я налива, трябва да е с живи родители, а котлето – бяло. В това котле пускат своите пръстени или китки, завързани с различни по цвят конци, за да могат да ги разпознаят след това. Дете-изтърсак (последното дете в семейството) изважда един по един пръстените. Всеки път момите изпълняват кратки припевки, които трябва да покажат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на пръстена. Отново пускат пръстените си в котлето, покриват го с червено платно и го оставят под трендафил. Сутринта, след като пръстените са пренощували под звездното небе, ритуалът се повтаря. Песните, които рисуват образа на бъдещия жених, са под формата на гатанки, пълни със символи, остроумни и весели. Празнично веселие пожелаваме и на вас, скъпи приятели. Здрава и успешна Нова година!

Споделете

Нова година и Васильовден

Още от категорията

Атанасовден – между християнството, обредите и вярванията

Лепене на гелина, валяне на кускус, снимки в носии – Рибново се отваря за света

Късметът за Новата година се открива в питка, орехи или в... менче с пръстени

Българско Национално Радио