Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европейци сме, а не тюрки!

БНР Новини
Фотоколаж: Силвия Петрова

Европейските гени преобладават в профила на съвременния българин – това са изводите от приключилото неотдавна мащабно изследване на наши и чужди учени, които за пореден път обориха разпространената теория, че населението на територията на днешна България е с тюркски произход. Оказва се, че тюркските ни гени са едва 1,5 процента и че всъщност във вените ни кипи гореща европейска кръв.

Тюрки или европейци, последно какви сме? Че нашите предци, прабългарите, произхождат от земите на древна Азия е всеизвестно. Въпросът е от коя част на континента са дошли? У нас, въз основа на задълбочени проучвания, напоследък се утвърждава хипотезата, че дедите ни са дошли не от Алтай и областите на север от Кавказ, населявани от хуни и тюрко-алтайски племена, а от днешен Иран и планината Памир с преобладаващо индоевропейско население. През VII век те се установяват на територията на днешна България и се смесват с местното население от траки и славяни, забърквайки неразгадаем генетичен коктейл. В подкрепа на теорията за европейския ни произход са и резултатите от последното, най-мащабно до момента, проучване на водещи наши генетици, антрополози, микробиолози, съвместно с техни колеги от университета в Павия, Италия. Учените са единодушни – съвременният българин е най-близък до населението на Северна Гърция и Средна Италия. С македонците имаме идентични гени. В съседна Сърбия не са правени подобни изследвания, затова няма конкретни данни доколко народите ни са близки. В същото време генетично сме отдалечени от белоруси и руснаци, които при соца ни бяха представяни като нашите най-близки, кръвни славянски братя.

„Хората може да имат близост в езика, но да нямат генетични сходства” – каза академик Ангел Гълъбов от Института по микробиология към БАН. „Българите са отдалечени от някои славянски популации като руската, словенската, чешката и словашката и още повече от населението в Скандинавия и с германоезичните народи. Но пък се оказахме близки по митохондриална ДНК до жителите на Северна Гърция, Хърватия и Италия. В същото време имаме минимална, под 1,5 процента т.нар. алтайо-монголска генетична характеристика с тюркоезичните народи в Средна Азия.”

Заключението е, че българите притежаваме, както средиземноморски корени покрай траките, населявали земите ни от дълбока древност, така и източно влияние, но не тюркско, а индоевропейско, свързано с присъствието на прабългарите и славяните. И още един любопитен щрих към изследването: оказва се, че петвековното Османско иго не се е отразило на генетичната ни характеристика. Как така?

„По-скоро е имало преход на българска кръв към турската популация чрез еничарството и отвличането на девойки, а не обратното!” – твърди акад. Ангел Гълъбов. „Българският народ не е допуснал населението да се смесва с турците. Моралът в Средновековието е запазил чистотата на българската популация. Генетичните ни проучвания категорично показват, че съвременните българи са доста отдалечени от турците и че нямаме „генетични добавки” от робството.”

Учените говорят за един доста хомогенен профил на съвременния българин. Оказва се, че той не е нито хаотичен миш-маш от гени, оставени от всеки народ, прекосил хилядолетните ни земи, нито е с тюркски, хунски или славянски корени. Макар и славяноезични, ние сме по-близо до някои средиземноморски народи, отколкото до славяните, а във вените ни бушува европейска кръв. „И ДНК изследванията на материали от IX-X век, взети от гробници в региона, потвърждават тази теза” – каза в заключение акад. Ангел Гълъбов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Георги и Мария са най-разпространените имена в България през 2024 година

Най-разпространените в България имена през 2024 година са били Георги (140 818) и Мария (100 651). След тях се нареждат Иван и Иванка, а после - Димитър и Елена, показват данните на НСИ.   При новородените през изминалата година най-популярно за..

публикувано на 03.01.25 в 14:05

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - 33 брой

В първия ни брой за 2025 г. слушайте: Новогодишно наричане от Бесарабия – за обичая „Поле-поле“ разказва етнографът Галина Манолова;   За предизвикателството да издаваш български вестник зад граница и посланията, които той отправя –..

публикувано на 03.01.25 в 13:12

Ако Google можеше да говори – от какво се вълнувахме през 2024 г.

През 2024 година българите активно използвахме търсачката Google, за да се информираме по теми, отразяващи случващото се по света и у нас. Спортистите ни отново доказаха, че умеят да вдъхновяват и да предизвикват национална гордост. Затова спортът..

публикувано на 03.01.25 в 11:00