За трети път Патентното ведомство връчи наградите „Изобретател на годината” и „Иновативна фирма” за 2014 г. „Между 250 и 300 заявки за патенти постъпват годишно, но едва около 40 на сто са достатъчно иновативни, за да бъдат утвърдени като изобретения. През последните години най-много открития има в областта на машиностроенето”, каза за Радио България проф. Камен Веселинов, председател на Патентното ведомство. Любопитен факт е, че ако по света автори на иновации са основно компаниите, то у нас са физически лица. На какво се дължи това?

„Икономиката ни не работи така, както би трябвало – казва проф. Веселинов. – Работещата икономика генерира изобретения. Един пример: само фирмата „Сименс” заявява пред Европейското патентно ведомство около 2000 патента годишно. У нас няма фирми, които интензивно да произвеждат новости и да заявяват патенти. Остават единствено ентусиастите като физически лица, които вкъщи или в някоя научна организация успяват да сътворят нещо.”

По традиция номинациите са в три категории: химия и биотехнологии, електротехника и електроника, машиностроене и строителство. В първата отличието „Изобретател на годината” спечелиха проф. Владко Панайотов и Маринела Панайтова за разработването на метод за очистване на отработени газове от вредни емисии. Откритието им ще помогне за решаването на проблема със замърсяването не само у нас, но и в Европа, убеден е проф. Панайотов. Той обяснява, че в момента се прилага стратегия за улавяне на вредните емисии, тяхното втечняване и вкарване под земята. „Това ще създаде нови бъдещи проблеми”, категоричен е ученият. Какви са предимствата на българското откритие?

„Това е ликвидиране на емисиите още в процеса на тяхното получаване – разяснява проф. Панайотов. – Ако получавате електроенергия от нискокачествени, високоемитиращи въглища, няма да се налага хващане на отделените емисии и вкарването им под земята, но чрез използване на методите на нанотехнологиите, на квантовата химия, физиката, те се неутрализират още в момента на получаването. Въглеродният диоксид се превръща в неразтворимо и безвредно съединение. Серният диоксид, азотните окиси също, а твърдите частици се хващат отделно.”

Изобретението може да се използва още за очистване на газовете, които се отделят от автомобили, самолети и кораби. Проф. Панайотов е амбициран да се бори за патент №1 на конкурса за европейски изобретатели, който ще се проведе през юни в Париж. Скоро възнамерява и да внесе предложение до европейските комисари на околната среда и на енергетиката за сформиране на международен колектив, който да създаде на базата на откритието му реални технологични решения за индустрията на Европа.

В категорията „Електротехника и електроника” признанието бе отсъдено на акад. Чавдар Руменин и проф. Сия Лозанова за създаването на нови сензори, които нямат аналог и са пробив в микроелектрониката. За приложението им в различни сфери, обяснява акад. Руменин:

„Това са малки микроелектронни структури, които в максимална степен на точност трансформират магнитното поле в електрически сигнал, за да може да бъде измерено. Всичко това намира място в томографските апарати, в измерването на геомагнитното поле, при търсенето на полезни изкопаеми, при предсказването на изригвания на вулкани. Когато има ерупция става аномалия в земното магнитно поле, а нашите сензори имат такава чувствителност, че са в състояние да регистрират измененията на земното магнитно поле. Намират приложение и в контратерористичната дейност. Адската машина съдържа метални образувания. Сензорите имат необходимата чувствителност, селективност от разстояние да регистрират метални обекти там, където най-малко биха били очаквани. Роботи, екипирани със сензорите, могат да се справят с такива жестоки актове, каквито бяха извършени неотдавна във Франция.”

Фирми от Франция, Германия и Италия вече са проявили интерес към разработките на българските учени. „Надявам се с бъдещи договори за партньорство да реализираме серийно производство на нашите сензори”, заключава акад. Руменин.