На валутните пазари тези дни ври и кипи – обменният курс на еврото падна до рекордни нива спрямо долара, швейцарският франк стремително поскъпна и се изравни с единната европейска валута, Европейската централна банка обяви мащабен план за наливане на ликвидност във финансовите институции в еврозоната и това се очаква допълнително да обезцени прекалено изобилното евро. В каква степен всички тези турбуленции на валутните пазари засягат българската икономика и българския бизнес?

За да разберем за какво става дума, първото, което трябва да припомним, е, че българската национална валута – левът, е на практика фиксиран по отношение на еврото. Със закон е въведен постоянен обменен курс от 1,96 лева за едно евро. В практиката и в ежедневието се калкулира курс от 2:1. Това означава, че онова, което става с еврото, се случва автоматично и на българската валута: обезценяват ли се европарите, пада курсът и на българския лев и обратното.

Всички тези колебания на валутните курсове имат най-пряко отражение върху вноса и износа, т.е. върху цените на вносните и експортни стоки. А българската икономика е много отворена, следователно зависима, от международните пазари. Според НСИ, на практика целият БВП на страната минава през външната търговия, която се изчислява на около 44 млрд. евро за миналата година. 60% от тази търговия е с партньори от Евросъюза и разплащанията се извършват в евро. Останалите 40% са търговските потоци от и към трети страни и тук доминира американският долар. При вноса и износа от и към страни от общността влиянието на валутните колебания не е особено голямо, тъй като се купува и продава в евро и няма загуба или печалба от обменните курсове. Не така стоят нещата при търговията с партньори от страни извън ЕС. Тук вече влиянието на обменния курс на еврото (българския лев) е чувствително.

Когато еврото поевтинее спрямо долара и останалите световни валути, българските вносители са принудени да купуват по-скъпо, а българските износители получават по-ниски приходи, защото стоките и услугите им са станали по-евтини за купувачите, които плащат за тях в долари. Според теорията това би трябвало да направи българския износ по-атрактивен за чуждите партньори, защото става по-евтин. В крайна сметка резултатът би трябвало да бъде ръст на българския експорт. На практика обаче в съвременния глобализиран свят не се получава точно така поради огромната конкуренция и в действителност българският износ за трети страни в последно време регистрира спад. С две думи, от поевтиняването на еврото не печелят нито българските вносители, нито българските износители. А и гражданите-потребители чувстват това по джобовете си, защото поскъпването на долара води до увеличение на цените на редица важни за домакинствата вносни стоки като електродомакински уреди, компютърна техника. Даже и сриващите се цени на горивата по бензиностанциите щяха да бъдат доста по-ниски, отколкото сега, ако не беше поскъпването на долара, който се използва за разплащанията с основния петролен и газов доставчик Русия.

В крайна сметка може да се каже, че българската лодка е доста поразклатена от валутната буря, която вилнее в момента в света. Известна утеха е, че все пак България търгува основно със страни, с които разплащанията са в евро, т.е. в една и съща за всички валута, и така избягва доколкото е възможно отрицателните последици от колебанията на обменните курсове.