Енергетика, отбрана и култура са основните направления за стратегическото партньорство между САЩ и България през настоящата 2015-а. Това заяви премиерът Бойко Борисов на среща с членовете на Американската търговска камара. Борисов каза, че е притеснен от изборната победа на крайно лявата партия „Сириза“ в Гърция и използва форума, за да отправи послание, че ще защитава интересите на народа, за да не се повтори и тук гръцкият сценарий.

Премиерът коментира още, че България е лоялен партньор на НАТО, ЕС и Русия, но тази лоялност не винаги е двустранна. Дали обаче виновни за това са партньорите на страната, или непоследователността на българските политици и опита им да служат на двама господари едновременно – евроатлантическите структури и Русия. В енергетиката ни има много неосъществени проекти по тази причина.

Освен Русия, Борисов разкритикува и „ненадеждното“ поведение на НАТО-вските съседни на България Турция и Гърция. По повод намеренията им за участие в проекта „Турски поток“, премиерът заяви: „Може ли НАТО-вска страна да спомогне България да бъде заобиколена?“, запита риторично Борисов и поиска от българо-американската комисия по енергетика, договорена при визитата на Джон Кери у нас, подкрепа срещу изключването на България от втория руски газов проект.

Основен приоритет в програмата на кабинета „Борисов-2“ остава строителството на инфраструктурни проекти. Тук по-скоро може да открием сходство със стратегията на премиера в предишния му мандат. Тогава обаче, препъни-камък се оказа енергетиката и по-точно сметките за ток. Ще успее ли новото правителство на Бойко Борисов да реши проблемите в енергетиката, или те ще продължат да висят като Дамоклев меч над мандата му, докато строи магистрали и спортни зали?

Че енергетиката създава грижи на Борисов, стана ясно от изказаното притеснение за изхода от заведеното от руска страна дело за АЕЦ Белене, което предстои скоро в Женева, Швейцария. Евентуална загуба на делото ще увеличи размера на дефицита на НЕК, каза още премиерът. По думите му: „Основният дефицит на НЕК идва от нереализираните проекти като АЕЦ Белене, Цанков Камък, а едва 500-600 млн. – от разликата между крайните цени на тока и покупката на електроенергия по регулирани цени.“

Той изрази съжаление, че Турция строи четири руски ядрени реактора, а България нито един. От друга страна, България се оттегли от АЕЦ Белене по време на предишното правителство на Борисов през 2012-та. Към нереализираните руските проекти в енергетиката ни, трябва да се добави и „Южен поток“, който беше едностранно спрян от „Газпром“. Засега проектът у нас продължава поради липса на официално писмо от руската газова компания, а въпросът България да търси пропуснатите ползи по този проект не се поставя на дневен ред.

Борисов коментира също, че страната ни плаща над 6 млрд. лв. годишно за доставки на газ и нефт. Като изтъкна, че „България плаща най-скъпия газ в Европа, два пъти по-скъп от Германия“, премиерът зададе риторичния въпрос „Защо „Газпром“ не ни намалят цената.“

Възможен аргумент за преговори за намаляване на цените по дългосрочните договори с „Газпром“ е, че България ще започне самостоятелен добив и диверсифицира доставките си. Добивът в Черноморския шелф е на път да се случи. Добивът на шистов газ – не, тъй като върху него има мораториум. Борисов коментира, че: „България е най-богатата страна на залежи на шистов газ, но поради предстоящите местни избори никой политик (в това число и той) не би посмял да повдигне въпроса, защото това е равно на „самоубийство“.