Близък до границите на България, конфликтът в Украйна силно вълнува българското общество. Конфликтът е особено чувствителен за обществото и защото пряко касае най-голямото в света българско етническо малцинство зад граница, възлизащо на няколкостотин хиляди души. Масовото съчувствие към сънародниците в беда е искрено и спонтанно, но затова и не винаги рационално.
И наистина, българинът е емоционално склонен да упреква държавата, че не обръща достатъчно внимание на сънародниците в Украйна. Тази склонност често се ползва от политически фактори с користни, популистки цели. През изтеклата седмица, например, една националистическа партия внесе в парламента проект за промени в закона за българското гражданство, с които да се възприеме облекчена процедура за даване на такова. Идеята на националистите е насочена най-вече към това, по бърза процедура да се дава гражданство на българи в Украйна, които подлежат на мобилизация. Това, при положение, че досега няма сведения за повишен интерес сред украинските българи за придобиване на гражданство по каквито и да било причини. Според Асоциацията на българите в Украйна, досега такъв интерес са проявили по принцип само около 6 хиляди души. При положение също, че по финансови причини България е затруднена да се справи дори с не особено големия като обем имиграционен поток от Близкия Изток.
Общественият натиск за ускорен прием на застрашени от мобилизация етнически българи в Украйна, поставя управляващите в известно неудобство. Те вече поставиха проблема на различни равнища, включително на заседание на Съвета на ЕС, а предстои да занимаят официално с него и украинската страна. Предварително обаче е известно, че украинската страна не признава двойно гражданство, по силата на което третира етническите българи само като украински граждани.
Претенции от София за особено третиране на етническите българи в условия на война имаше и в миналото и по време на югоконфликта, но те не дадоха резултат. Повтарянето на подобни претенции сега спрямо ситуацията в Украйна показва, че България не извлича поуки дори от най-новата си история. От друга страна, претенции за особено третиране на етнически българи при мобилизация за опълчението на сепаратистите няма, а това повдига въпроса третира ли България еднакво сънародниците си в Украйна?
Все пак към момента правителството е взело възможните рационални мерки в подкрепа на сънародниците ни в Украйна. Посолството в Киев и генералното консулство в Одеса имат указания да издават ускорено и облекчено визи на хора с български етнически произход. Предвид сложната военно-политическа обстановка, кабинетът смени досегашния консул в Одеса и назначи на негово място генерален консул с по-богат, не само консулски, но и политически опит. Междувременно, Българският червен кръст организира изпращане на хуманитарна помощ за хората от районите на военни действия. Най-голям принос за облекчаване съдбата на сънародниците в Украйна обаче България може да даде като подкрепя активно и конструктивно процесите на умиротворяване и стабилизиране на конфликтната държава. Завършилите преговори в Минск дават, макар все още плахи и несигурни, надежди за това.
Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на Министерския съвет от 1993 г. Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите,..
За периода януари-юни 2025 г. нетният поток от преки чуждестранни инвестиции в страната достигна 848 млн. евро (0.8% от БВП), което представлява спад с 31.4 млн. евро спрямо същия период на 2024 г. През юни 2025 г. потокът е отрицателен в размер на 359.6..
По случай Международния ден на морските фарове най-старият фар по българските морски ширини в Шабла отвори врати за посетители. Община Шабла обяви, че днес до 17 часа е последната възможност, за настоящата година туристите да разгледат Шабленския фар...
От малък Николай Николов мечтае да лети. Не става космонавт, каквато е мечтата на почти всяко момче, но се посвещава на авиомоделизма. През 2000 г...
Траен е интересът към родните висши училища сред младите хора с български произход от чужбина, кандидатстващи в тях по постановление №103 на..
За периода януари-юни 2025 г. нетният поток от преки чуждестранни инвестиции в страната достигна 848 млн. евро (0.8% от БВП), което представлява спад с..