1 март - Баба Марта бързала, мартеници вързала
Първия ден на март се посреща с радост от всички. Наричат го Баба Марта, Първа Марта, Летник. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни.
Легендите и преданията, свързани с Баба Марта са многобройни. Според една от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и сърдита, защото двамата й братя или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. И когато това се случвало тя се разлютявала и времето от слънчево ставало мразовито и мрачно. Старицата имала и изисквания за хората, които ще срещне на своя ден. Тя не обичала да вижда стари жени и за това те оставали вкъщи, за да не я разгневят. Затова пък младите момичета и децата се радвали на нейната благосклонност и благодарение на тях времето можело да бъде хубаво.
Според народните повели на този ден стопанката на дома става рано, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва пред дома си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Вярва се, че те пазят къщата, за да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината за отделния човек, като си избере ден от март (в някои райони се гадае според рождената дата).
Някои от обичаите на първи март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Най-хубавия обичай на първи март е всеки да подарява на своите близки специалния амулет наречен мартеница, който да го дари със здраве и сила през следващата година.
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой крайща на България се прибавяли златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести.
Чувството за красота и оригиналност повлияло значително върху облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.
Има различни приказки свързани с произхода на мартениците. Според една този амулет води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата приказка ни връща по Аспарухово време и разказва, че това се случило когато брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Те вързали края на бяло кълбо конци за крака на сокол, за да полети и да им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала птицата, бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв служеща като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух взел връвта и накъсал конци от бяло - червената нишка и връзвайки ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи”.
Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най-емблематичните и обичани символи на България. Бяло-червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.