От „Осанна!” до „Разпни го!”, толкова крайни реакции предизвика прощъпулникът на Емил Конрад в света на писателите. Дебютната му книга „Нещата, на които не ни учат в училище” осигури летящ старт на познатия доскоро основно сред тийнейджърите влогър и го постави под светлините на медийния прожектор.
С какво успя да привлече общественото внимание? На първо място с това, че създаде прецедент в родното книгоразпространение. Трудно можем да се сетим за случай, при който появата на нова книга, при това от български автор, е накарала родния читател чинно да се реди на опашка, за да си я закупи и да получи автограф. Подобно явление, като висенето на опашка, ни навява по-скоро спомени за „Лукановата” (1990 г.) и „Виденовата зима” (1996 г.), когато с часове чакахме за хляб. Така че извилата се върволица от няколкостотин тийнейджъри пред голяма столична книжарница, където бе премиерата на книгата и авторът с часове раздаваше автографи, няма как да не направи впечатление. Още повече, че по последни социологически данни 60 процента от шестокласниците у нас четат само ако трябва, а 30 на сто смятат това за загуба на време. Първата рожба на Емил излезе в начален тираж от впечатляващите за родния пазар близо 26 000 броя, от които 6000 бяха разграбени като топъл хляб още преди официалното й пускане в книжарниците. Освен това, само за седмица книгата влезе в първата петица на най-продаваните у нас заглавия, надминавайки дори тези на хитови автори като Паулу Коелю, Хорхе Букай, Елиф Шафак и Дан Браун.
Кой е Емил Конрад? 25-годишен младеж, завършил престижната специалност „Международни отношения”. Явно обаче не смята да се впуска в дипломацията, а се е отдал на нещо, което го забавлява и в същото време му носи приходи. От няколко години Емил е влогър, т.е. прави кратки видеоклипове, в които по атрактивен начин разказва истории, за които черпи вдъхновение от собствените си преживявания и тези на свои приятели. За целта се преобразява в различни персонажи, сам режисира и заснема сценките, а след това прави и монтажа. Има вече близо сто клипа, които разпространява чрез социалните мрежи и каналите за видеосподеляне – YouТube и Vbox7. Емил явно е успял да напипа теми, които вълнуват тийнейджърите, защото клиповете му предизвикаха фурор, а той самият се превърна в идол за подрастващите. Девойките въздишат по сините му очи, както някога техните баби са се прехласвали по Ален Делон, а момчетата откриват модел за подражание. За три години видеата му в YouТube са гледани около 10 милиона пъти. Впечатляващ е и броят на последователите на младия влогър във Фейсбук – над 213 000. Клиповете му се радват не само на висока посещаемост, но и на многобройни коментари, сред които по-рядко може да откриете смислени мнения и по-често цветущи изрази, откровени простотии и писания, неподвластни на граматическите правила. Всичко това е неразорана нива, от която психолози, педагози могат да видят вкусовете на днешното младо поколение и границите, в които се движат разсъжденията им.
Как Емил прекрачи от виртуалния към реалния свят? След успеха си в интернет, младежът реши да опита късмета си и в живия живот, издавайки книгата „Нещата, на които не ни учат в училище”. Едно е сигурно, виртуалната му слава го постави едни гърди по-напред от всеки друг дебютант. Едва ли някой, никому неизвестен писател, би успял така лесно да открие издателство, което да издаде творението му, при това в такъв начален тираж. На страниците на книгата си, от първо лице, Емил разказва дванадесет истории, посветени на теми като вечната надпревара, лъжата, страха, наркотиците, оценките… Подобно на клиповете си, и тук той провокира читателите да бъдат активни. За целта последната, тринадесета глава, е оставена като поле за тяхна изява. Всеки може да допише книгата и да изпрати текста, а най-добрият ще бъде включен в следващото издание. Като всеки млад човек, Емил е любител на възможностите на новите технологии. Затова четири от илюстрациите в книгата съдържат QR кодове, които отвеждат към специално създадени клипове. Реакциите, които се появиха след премиерата, бяха противоречиви. Книгата е сравнявана с „есе на ниво гимназия” и с „кратък сборник от съвети”, а успехът на Емил бе определен като „Всяко чудо за три дни!”. Не липсваха и поддръжници, сред които е писателят Калин Терзийски. Според него критиките идват от хора без успех и по тази причина озлобени. Може би истината е някъде по средата. За Емил със сигурност ще бъде добре да последва един от собствените си съвети в книгата: „Не се взимайте на сериозно!”.
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...