Бедствията като че ли са си нарочили България. След серия наводнения в цялата страна, оставили стотици семейства без покрив над главата, в началото на март ни връхлетя и истинско снежно бедствие. Преспите в Южна България достигаха два метра. Имаше блокирани туристи в Родопите, пътищата бяха разчиствани с военна техника, а специализирани машини извозваха болни. Стотици малки населени места останаха повече от седмица без ток заради скъсани електропроводи.
След като отмина първоначалният шок от снежния ад в Родопите, дойде време за съществените въпроси. Как е възможно европейска държава, претендираща да развива модерните технологии, да не се справи с няколкодневен снеговалеж? Все пак снегът затрупа планински район, който би трябвало да е подготвен за такова метеорологично явление през зимата. Как е възможно енергийна компания от най-висок ранг, каквато без съмнение е австрийската EVN, да се окаже безсилна пред мокрия сняг, скъсал електропроводите? Как е възможно в XXI век токът в родопските села да достига до абонатите по жици, опънати по отдавна изгнили дървени стълбове, а не са прокарани под земята, както изискват модерните стандарти? Причината е ясна – липса на каквато и да е превантивна дейност, а част от нея е подмяната на морално и буквално остарялата електропреносна мрежа.
Над 200 километра мрежа е аварирала заради тежкия сняг. Според енергийни експерти най-малко 40 млн. евро при актив от 1 млрд. евро трябва да инвестира Енергийният системен оператор във възстановяването на електропроводите при положение, че през последните две години не е предвиден нито един лев за обновяване на мрежата. А председателят на енергийния регулатор Светла Тодорова заяви пред БНР, че и частните ЕРП-та трябва да инвестират в електропреносната мрежа, независимо дали има бедствия или не. Тя не изключи, енергийните дружества да поискат поредното увеличение на цените на тока от юли именно с този аргумент. Но защо чак сега? Защо и в тази област следприватизационният контрол не сработи? Нима ЕРП-та досега не са анализирали състоянието на електропроводите си и не са сметнали за необходимо да ги обновят? И ако е така, защо контролиращите органи не са ги проверили и санкционирали? Инвестициите в сектора бяха систематично намалявани в последните години с една-единствена цел: да се поддържа изкуствено ниска цената на тока в най-бедната страна в ЕС, където енергийният пазар продължава да е регулиран, въпреки политиката на ЕС. Както разбрахме през изминалата седмица, от това страдат в крайна сметка обикновените хора, които по всичко личи, че чрез повишената цена на тока ще платят и сметката за нанесените от снега щети.
В сряда , 23 октомври, в сутрешните часове около водните басейни и низините ще има мъгли, а в котловините ще се образува слана. През деня ще е предимно слънчево. Минималните температури ще са от минус 1° до 6° в котловините до минус 3°, в София 1°...
Около 770 000 души, или 16,5% от населението на България, страдат от диабет. Това показват данните от последния скрининг, направен през 2024 г., на диабетиците в България и представен от председателя на Българското дружество по ендокринология проф...
8 000 българи са се завърнали в България, а близо 12 000 са я напуснали през 2023 г. Това каза пред програма "Хоризонт" на БНР Магдалена Костова - директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ. 65% от напускащите страната са на..
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на..
Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията..
Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и..