Бедствията като че ли са си нарочили България. След серия наводнения в цялата страна, оставили стотици семейства без покрив над главата, в началото на март ни връхлетя и истинско снежно бедствие. Преспите в Южна България достигаха два метра. Имаше блокирани туристи в Родопите, пътищата бяха разчиствани с военна техника, а специализирани машини извозваха болни. Стотици малки населени места останаха повече от седмица без ток заради скъсани електропроводи.
След като отмина първоначалният шок от снежния ад в Родопите, дойде време за съществените въпроси. Как е възможно европейска държава, претендираща да развива модерните технологии, да не се справи с няколкодневен снеговалеж? Все пак снегът затрупа планински район, който би трябвало да е подготвен за такова метеорологично явление през зимата. Как е възможно енергийна компания от най-висок ранг, каквато без съмнение е австрийската EVN, да се окаже безсилна пред мокрия сняг, скъсал електропроводите? Как е възможно в XXI век токът в родопските села да достига до абонатите по жици, опънати по отдавна изгнили дървени стълбове, а не са прокарани под земята, както изискват модерните стандарти? Причината е ясна – липса на каквато и да е превантивна дейност, а част от нея е подмяната на морално и буквално остарялата електропреносна мрежа.
Над 200 километра мрежа е аварирала заради тежкия сняг. Според енергийни експерти най-малко 40 млн. евро при актив от 1 млрд. евро трябва да инвестира Енергийният системен оператор във възстановяването на електропроводите при положение, че през последните две години не е предвиден нито един лев за обновяване на мрежата. А председателят на енергийния регулатор Светла Тодорова заяви пред БНР, че и частните ЕРП-та трябва да инвестират в електропреносната мрежа, независимо дали има бедствия или не. Тя не изключи, енергийните дружества да поискат поредното увеличение на цените на тока от юли именно с този аргумент. Но защо чак сега? Защо и в тази област следприватизационният контрол не сработи? Нима ЕРП-та досега не са анализирали състоянието на електропроводите си и не са сметнали за необходимо да ги обновят? И ако е така, защо контролиращите органи не са ги проверили и санкционирали? Инвестициите в сектора бяха систематично намалявани в последните години с една-единствена цел: да се поддържа изкуствено ниска цената на тока в най-бедната страна в ЕС, където енергийният пазар продължава да е регулиран, въпреки политиката на ЕС. Както разбрахме през изминалата седмица, от това страдат в крайна сметка обикновените хора, които по всичко личи, че чрез повишената цена на тока ще платят и сметката за нанесените от снега щети.
Протест с искане за оставка на министъра на образованието Красимир Вълчев и отмяна на идеята на МОН за задължително изучаване на предмет "Религия и добродетели" се организира в социалните мрежи, предаде репортерът на БНР Андрей Борисов. Акцията..
Изучаването на предмета "Добродетели и религии" в българските училища беше обсъждано над 5 часа на дискусия организирана от Министерството на образованието в Националния дворец на културата. Религиите ще се изучават в културологичен и исторически..
Условията за финансиране на проекти по първия приоритет на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия бяха представени на информационен ден в Кюстендил. Представителите на малки и средни предприятия от областите Видин, Монтана,..
Младежи католици от цялата страна се събраха в храма "Св. Франциск от Азизи" в село Белозем, община Раковски, за да се включат онлайн в изпращането на..
Бедствено положение е обявено в монтанското село Лехчево, община Бойчиновци, след проливния дъжд снощи, който наводни къщи и доведе до евакуация на..
Националната кампания "Капачки за бъдеще", която цели да закупи медицинска апаратура за лечението на деца, се провежда в София и още пет града...