„Нахранете журналистите” – тази изтървана фраза на бивш български външен министър преди повече от 15 години все още витае в главите на родните политици. И ако думите на бившия министър тогава бяха записани тайно, за да се превърнат в един от най-големите медийни скандали в България, то един днес действащ министър си позволи подобно откровение съвсем открито пред журналисти. И двата медийни скандала разбуниха обществото, в медиите се надигна вълна от възмущение, но навярно дискусията около здравословната дистанция на журналистите от политиците в името на собственото им достойнство скоро ще затихне.

„Аз съм ги повикал да не ми създават скандали” – с тази реплика ще бъде запомнен действащ български министър. Конкретният повод е едно престижно българско културно събитие в Париж, за което скандалният министър покани отбрани журналисти на разноски на министерството си. Подбрани бяха онези репортери, които години наред са отразявали подготовката на въпросното събитие, а задграничното пътуване с правителствения самолет е „черешката на тортата”. Не преценява ли медията като независима институция, кое събитие представлява интерес за обществото и следва да бъде отразено, включително чрез командироването на свои журналисти на собствени разноски? Тази практика съвсем не е български патент. Въпросът е в мярката, защото повечето от подбраните журналисти възприемат министерската покана като заслуга и своеобразна награда за добре свършена работа. Досущ както в годините преди 1989 г.

Крехкото ни демократично общество, в т.ч. и нашата журналистическа гилдия, очевидно все още изпитва трудности с теорията за разделение на властите, формулирана от Шарл дьо Монтескьо през 1748 г. И макар баронът да не е дефинирал четвъртата власт, медиите, принципът му е неделимо достояние на демократичното общество. В по-нови времена един от най-признатите германски журналисти остави ценен съвет на младите си колеги: „Добрият журналист се познава по това, че не се олицетворява с каузи, били те и добри”. Вече 20 години фондация на името на Ханс Йоахим Фридрихс награждава млади репортери за журналистическата им работа като неутрални наблюдатели. Представата, че е възможна напълно неутрална журналистика, е идеалистична. Няма журналист, който работи без да се поддава на влияние. Но това не бива да ни отказва от желанието да постигнем този идеал, да спазваме дистанция, да опазваме достойнството си и да документираме всяка наша стъпка встрани от този идеал. Защото демократичното съзнание у хората се гради и благодарение на журналисти, които следват романтичните си идеали.

* Мнението на автора може да не съвпада с позицията на медиата